Ахернар
| Ахернар | |
| Звезда | |
 Местоположение на Ахернар в съзвездието Еридан. | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Ректасцензия | 01h 37m 42,84548s |
| Деклинация | –57° 14′ 12,3101″ |
| Разстояние | 139 ± 3 ly |
| Видима зв. величина (V) | 0,40 – 0,46 |
| Съзвездие | Еридан |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | 16 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: 87 ± 0,58 mas в год. Dec: −38,24 ± 0,50 mas в год. |
| Паралакс (π) | 23,39 ± 0,57 mas |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | B6 Vep |
| Цветови индекс (B − V) | −0,16 |
| Цветови индекс (U − B) | −0,66 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 6,7 M☉ |
| Радиус | 7,3 × 11,4 R☉ |
| Възраст | 37,3 млн. год. |
| Повърхностна темп. | ~15 000 K |
| Светимост (LS) | 3150 L☉ |
| Повърхностна гравитация | 3,5 cgs |
| Ахернар в Общомедия | |
Ахернар (α Eridani, Алфа от Еридан) е звезда, α на съзвездието Еридан. Нейната видима величина е 0,46, като тя е осмата по яркост звезда. Спектралният ѝ клас е B6 Vep, а разстоянието до Земята е 144 светлинни години.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
Ахернар се намира дълбоко в южното небе и никога не изгрява при географски ширини отвъд 33° северна ширина (грубо Далас, Тексас). Най-добре се вижда от южното полукълбо през ноември, като е незалязваща южно от 33° южна ширина (грубо Сантяго, Чили). При тази ширина, когато е в ниска кулминация, тя е едвам видима с невъоръжено око, тъй като се намира само на 1 градус над хоризонта. По̀ на юг е ясно видима по всяка време на нощта.
Ахернар е ярка синьо звезда, с около седем пъти по-голяма маса от слънчевата.[1] Тя е звезда от главна последователност, от спектрален клас B6 Vep, но е около 3150 пъти по-светима от Слънцето. Наблюденията в инфрачервения диапазон на звездата чрез адаптивните оптични системи на Very Large Telescope показват, че тя има придружаваща звезда в близка орбита. Тя вероятно е от спектрален клас A0V–A3V, което говори за звездна маса около два пъти тази на Слънцето. Разделянето на двете звезди е грубо 12,3 астрономически единици, а орбиталният им период е поне 14 – 15 години.[1]
Към 2003 г. Ахернар е най-малко сферичната звезда в Млечния път.[2] Тя се върти около оста си толкова бързо, че е приела формата на сплеска сфероид и има екваторен диаметър, който е 56% по-голям от полярния ѝ диаметър. Полярната ос е наклонена на 65° спрямо линията на видимост от Земята.[3] Тъй като е двойна звезда, нейната силно изкривена форма може да предизвика немалки отклонения в орбиталната траектория на придружаваща ѝ звезда. Сходно е положението със звездата Регул
Поради изкривената ѝ форма, съществува значителна температурна вариация по географска ширина. При полюсите на звездата температурата може да е над 20 000 K, докато при екватора тя е под 10 000 K. Средната температура на звездата е около 15 000 K. Високите полярни температури създават бързо полярен вятър, който изхвърля материя от звездата и образува полярна обвивка от горещ газ и плазма. Цялата звезда е обградена от голяма обвивка, която може да се засече от изобилното ѝ инфрачервено излъчване[4] или от поляризацията ѝ.[5] Наличието на околозвезден диск от йонизиран газ е често срещана черта на Be звездите като Ахернар.[5] Дискът не е стабилен, като максималната му поляризация е наблюдавана през септември 2014 г.[6]
Ахернар ще продължава да се придвижва на север по нощното небе през следващите няколко хиляди години.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Kervella, P. и др. The close-in companion of the fast rotating Be star Achernar // Astronomy and Astrophysics 484 (1). юни 2008. DOI:10.1051/0004-6361:200809765. с. L13–L16.
- ↑ Flattest Star Ever Seen // European Southern Observatory. Посетен на 29 ноември 2018.
- ↑ Carciofi, A. C. и др. On the Determination of the Rotational Oblateness of Achernar // The Astrophysical Journal 676 (1). март 2008. DOI:10.1086/586895. с. L41–L44.
- ↑ Kervella, P. и др. The environment of the fast rotating star Achernar. II. Thermal infrared interferometry with VLTI/MIDI // Astronomy and Astrophysics 493 (3). януари 2009. DOI:10.1051/0004-6361:200810980. с. L53–L56.
- ↑ а б Carciofi, A. C. и др. Achernar: Rapid Polarization Variability as Evidence of Photospheric and Circumstellar Activity // The Astrophysical Journal 671 (1). декември 2007. DOI:10.1086/524772. с. L49–L52.
- ↑ Cotton, D. V. The linear polarization of Southern bright stars measured at the parts-per-million level // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 455 (2). януари 2016. DOI:10.1093/mnras/stv2185. с. 1607 – 1628.