Атанас Джамот
Атанас Джамот | |
български революционер | |
Роден |
20 декември 1872 г.
|
---|---|
Починал | 1957 г.
|
Семейство | |
Братя/сестри | Цветан Мицев |
Атанас Богоев Мицев, известен и като Джамот, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Мицев е роден в прилепското село Прилепец, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1901 година, заклевайки се пред Даме Груев и Анастас Лозанчев. Мицев става легален ръководител, сетне нелегален деец в четите на Петър Ацев, Толе Паша, Кръсте Гермов и Даме Йотов и Порлудов.
След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия от пролетта на 1914 до 1915 година е войвода в Мариово, Прилепско.[3] Формира чета в навечерието на Великден 1914 година от група прилепски младежи, забягнали с оръжие в ръка. Четата води многочасово сражение с преследваща я потеря при Сарикаски рид. Иван Пепелюгов и Димко от Кърстец от четата убиват сърбоманския войвода Вангел Скопянчето. След нарастването на четата с нови бегълци от сръбската армия, командването ѝ е поето от Даме Попов.[4]
Лежи в затвора две години след 1921 година. През 1924 година е интерниран в град Пожаревац. Поддържа българския дух в Мариовско и полето до идването на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.
Взема лично участие при завързалата се престрелка срещу комунистическия партизански отряд „Гьорче Петров“, проявил се в манастира „Свети Никола“ в Прилепец на 20 декември 1942 година, за което му е изказана похвала и благодарност със заповед номер 8 от 5 януари 1943 година.[5]
През 1943 година подава молба за българска народна пенсия.
След края на Втората световна война новата власт го следи непрекъснато и го поставя сред съмнителните лица, заподозрян като предател на групата партизани, загинали край манастира „Свети Никола" над село Прилепец. Заловен е и отведен в село Ореов дол заедно с други пленници, заподозрени в „реакционерство“ и „предателство“.[6]
Той е спасен от наказание от един от партизаните, който при сблъсъка край Прилепец се спасява и успява да избяга ранен преди преследването. Петко Велкоски също е роден в Прилепец. С изказването си: „Не си играйте с народа, знаем кой ни предаде, приберете човека сигурно до вкъщи!“.[6]
Джамов е осъден на затвор след разрива между Тито и Сталин. Както твърди неговият племенник Павле Богоески, Атанас Джамот е бил следен като командир на някаква армия, задържан е и след това е осъден на 6 години затвор, от които излежава 5,5 години. Внукът му Павле смята, че вероятно е излежал присъдата си в град Парачин.[6]
Атанас Джамот завършва живота си в планината над Селце край местността Скала, когато един ден през 1957 година отива да събира дърва с добитъка си и не се връща. Тялото на стария войвода е намерено от Тоде от село Селце. Полицаите извикали синовете на Атанас - Марко и Георги, и ги убеждават, че това е инцидент. Тялото на войводата, въпреки че е било в планината 3 до 4 месеца, е намерено непокътнато, цяло.[6]
Атанас има два сина Марко Атанасов Мицев (1912 - 2001) и Георги Атанасов Мицев.[6] Син му Георги Атанасов Мицев през Втората световна война служи като български войник в 3/18 граничен подучастък.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
- ↑ ЦДА, ф. 382к, оп. 3, а.е 1049
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
- ↑ а б в г д https://www.pelagon.mk/2019/12/03/%D0%B2%D0%BE%D1%98%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%9F%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5/
- ↑ ДВИА Ф. 364