Атанас Брайков
| Атанас Брайков | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Имперско медицинско училище |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Найден Брайков |
| Съпруга | Нона Каблешкова |
Атанас Нешов Попбрайков е български обществен деец от епохата на Българското възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Копривщица. Брат е на Найден Брайков.[1][2]
Учи във Военномедицинското училище в Цариград, както и брат му Найден. Спомоществовател за „Французко-българския разговорник“ на Иван Найденов (1859).[3]
В края на 60-те и първата половина на 70-те години на XIX век живее в Битоля, където неговият брат Найден Брайков работи като аптекар. Участва в борбите за църковна независимост на българите. Немалки са неговите заслуги за отнемането на битолската черква „Света Неделя“ от ръцете на гъркоманите; в нея са се черкували битолчани преди построяването на градската черква „Света Богородица“. На Коледа през 1868 г. една група битолчани начело с Атанас Брайков смъкват гъркоманските черковни певци от певческите столове, изтикват ги вън, с тояги пропъждат намиращите се в храма гъркомани и така тази историческа черква минава в ръцете на битолчани.[4]
Женен е за Нона Каблешкова, също от Копривщица, най-голямата сестра на революционера Тодор Каблешков. В Битоля Нона Брайкова открива първото българско девическо училище през 1870 година и преподава там до 1875 година; след това се преместват в Кукуш.[4][5] Имат един син,[6] убит през Първата световна война в 1913 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Н. Петкова. Спомени // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 90, 91.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 90.
- ↑ а б Генчев, Славимир. Вечер в Скопие за просветното дело в Копривщица
- ↑ Каблешкови не са забравили македонските братя // Списание „България Македония“, брой 2, 2012 bulgariamakedonia.net.
- ↑ Минчева, Галина. Изгората на Тодор Каблешков била прототип на Рада от „Под игото“ // old.segabg.com. Архивиран от оригинала на 2022-02-09.
