Направо към съдържанието

Асен Татарчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Татарчев
български лекар и революционер
Роден
Починал
9 август 1970 г. (76 г.)
Учил вЖеневски университет
Семейство
БащаМихаил Татарчев
Асен Татарчев в Общомедия

Асен Михайлов Татарчев е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Асен Татарчев е роден на 12 ноември 1893 година в Ресен, тогава в Османската империя. Завършва класическата българска гимназия в Битоля, след което учи медицина в Женева, Швейцария.[1]. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 6 охридска дружина.[2] По време на Първата световна война като доброволец е военен лекар в българската армия. Завръща се в Женева, където специализира акушерство и гинекология.

Марта Татарчева чете слово на Великия македонски събор, Горна Джумая, 12 февруари 1933 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Асен Татарчев говори на Великия македонски събор, Горна Джумая, 12 февруари 1933 г. Вляво от него Магда Татарчева, вдясно Христо Станишев. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Работи първоначално като лекар в Мелник, а на 25 септември 1922 година се завръща и практикува професията в родния Ресен, тогава под властта на Кралска Югославия.[3] Подкрепя революционната дейност на ВМРО там. След разкритията на Ресенската афера на 1 май 1927 година Асен Татарчев е арестуван. Осъден е на 27 февруари 1928 година и лежи 4 години строг тъмничен затвор. От изтезанията оглушава с едното ухо и губи две ребра. След излизането си от затвора е интерниран със семейството си в Ужице, а по-късно в Белград.[4] През 1932 година Асен Татарчев, съпругата му, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца напускат Вардарска Македония и подават петиция до Обществото на народите, в което заклеймяват преследването и избиването на българите там. Установява се със семейството си в България, където работи като училищен лекар.[5]

На Великия македонски събор в Горна Джумая на 12 февруари 1933 година Марта Татарчева казва:

„ Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение...[6] “

През 1936 година Асен Татарчев е подпредседател на Ресенското македонско благотворително братство в София.[7]

Д-р Асен Татарчев полага голямо старание да отклони България от намеса във Втората световна война на германска страна.[1] През началото на 1940-те години е старши лекар в общинския родилен дом на ул. „Цар Симеон“ в София. След 1941 г. при българското управление на Вардарска Македония се завръща в родния край като лекар в Битоля.[8]

През февруари 1946 година новата комунистическа власт в Югославия го осъжда на смърт заедно с Константин Робев, Христо Ризов, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, доктор Владо Туджаров, Цане Костов Кандилото и други.[9] По-късно присъдата му е заменена с 10 години затвор.

През 1951 година е помилван и изпратен в Прилеп, където създава гинекологичното отделение в града. От 1953 до 1963 година е лекар в Гостивар, където също създава гинекологично отделение. През 1963 година е преместен в Куманово,[10] където умира на 9 август 1970 година[11] при недокрай изяснени обстоятелства. Погребан е в градските гробища в Ресен.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Асен Татарчев е син на Михаил Татарчев, член на революционния комитет на ВМОРО в Ресен и е племенник на съоснователя на ВМОРО Христо Татарчев. Негов племенник е главният прокурор на България Иван Татарчев. Асен Татарчев се оженва за швейцарката Марта, от която има двама сина: Михаил Татарчев (р. 25 декември 1924 г. в Мелник), лекар, преселил се в Канада, и Филип Татарчев (р. 25 декември 1924, Ресен – 1998, София).[12]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
Костадина Татарчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Екатерина Стрезова
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
 
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1921 – 2007)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б „Спомени на Коста Николов, Детски и ученически години“
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.
  3. ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
  4. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 20 и 252.
  5. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 144.
  6. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 144-145.
  7. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 602.
  8. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
  9. ↑ Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.)
  10. ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 458-459.
  12. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Татарчев&oldid=12051462“.