Асен Даскалов
Асен Даскалов | |
български революционер | |
Роден |
19 февруари 1899 г.
|
---|---|
Починал |
Асен Петров Даскалов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Асен Даскалов е роден на 19 февруари 1899 година в Радомир. Завършва основно образование в Радомир, после в 1919 година Педагогическото училище в Кюстендил, като по това време е привърженик на анархизма.[1] През 1920 година става студент по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Заедно с Иван Михайлов, колегата си юрист Кирил Дрангов, поета Любомир Весов и Илия Кушев Даскалов е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. През пролетта на 1921 година Асен Даскалов напуска университета и се отдава изцяло на революционна дейност. Става четник в четата на Димитър Джузданов, а по-късно и в четата на малешевския войвода Борис Тиков. Даскалов показва сподобности на добър стрелец и получава индивидуални задачи - хвърля бомба срещу колата на земеделския министър Райко Даскалов край Парламента и граната в правителствената ложа в Народния театър,[2][3] където на представление са Стамболийски и част от министрите му. И при двата атентата няма жертви, като остават съмнения, че Асен Даскалов умишлено не изпълнява смъртните присъди[4]. След атентатите Асен Даскалов е изпратен с чета в Македония, където той известно време е войвода.
Асен Даскалов взема дейно участие в акцията на ВМРО в Горна Джумая на 12 септември 1924 година, когато са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.[5][6][7][8]
Асен Даскалов е убит на 10 август 1925 година на гара Батановци по заповед на Иван Михайлов.[9] За неговите качества Михайлов в своите спомени пише следното:
„ | Даскалов бе майстор стрелец. А бе готов да се хвърли в най-рисковани предприятия. Склонен бе към авантюри. За моментни, бързи акции той бе истински тигър.[10] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин... Том първи. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-473-8. с. 64.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 27, 28 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Земледелски глас - седмичен орган на сдружени земеделци от Варненски окръг / печ. Д. Тодоров - Варна / брой 26, 09 февруари 1923, стр.2
- ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър), архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713171859/http://www.krumblagov.com/fifty/47.php, посетен на 4 февруари 2011
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 119.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 115.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 217-218, 714.
- Дейци на Македонското студентско дружество „Вардар“
- Български революционери
- Български анархисти
- Терористи на ВМРО
- Дейци на ВМРО
- Възпитаници на Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)
- Родени в Радомир
- Батановчани
- Починали в област Перник
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение
- Жертви на политически убийства в България