Анти (архитектура)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Анти.
Анти (парастада) (ед.ч. – анта) (на латински: antae – чела) се наричат челните, леко удебелени и изпъкнали краища на страничните, издадени напред надлъжни зидове, при сгради с правоъгълен план.[1][2] Пример за такава сграда е мегаронът, където антите ограждат входа.[2] Такива храмове се наричат „храмове с анти“. Намират широко разпространение в Архаична Гърция, където оформят края на пронаоса.[3][4]
Функции
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено антите наподобяват колони, но за разлика от тях, са вложени директно в страничните стени на сградата. Появяват се вместо вертикално поставените дървени колони, прилепени към стената, в най-ранните гръцки храмове и дворци от типа на двореца в Тиринт или Храма на Хера в Олимпия. Използват се в качеството си на носеща конструкция, за да не пада цялото тегло на покрива върху страничните стени, които в началото са изградени от непечени тухли или тухлена зидария на глинен разтвор. По-късно, когато материалите на стените стават достатъчно здрави, антите се превръщат само в декоративен елемент.[1][4]
Оформление
[редактиране | редактиране на кода]Като декоративен елемент, антите се считат за предшественици на пиластъра.[1] Челата им са плоски и оформени приблизително по правилата на архитектурния ордер, характерен за сградата.[3] Понякога имат база и капител, различни по форма от тези на колоните.[2] Между тях, при фасадния портик, като правило са издигнати две колони, но в най-старите паметници колоната може да бъде само една.[5] Такива колони се наричат „колони между анти“.[4] В храмовата архитектура, при вратата на наоса или непосредствено зад нея, антите образуват специално помещение, едната страна на което е отворена.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Анти се срещат през целия период на бронзовата епоха и Архаична Гърция. Още при разкопките на Троя I от IV – III хилядолетие пр.н.е. е разкрит мегарон със силно изнесени напред анти на каменна основа, обшити с дърво. В културния пласт на Троя VI от 17 – 15 век. пр.н.е. са намерени мегарони с анти, облицовани с дялан камък.[5] Срещат се при мегароните в Пилос, пропилеите в акропола и Големия мегарон в Тиринт и на много други места.[6] Антите често се срещат в ренесансовите и постренесансови архитектурни стилове, повлияни от класическата древност.[1]
Най-простият тип храм с анти се състои само от едно помещение, отворено от предната страна и се нарича дистил. Входът е оформен от издадените напред странични стени с анти отпред, които обикновено се обработват като пиластри или колони. Малко по-усложнените храмови постройки се наричат простил, също се състоят от едно помещение, но пред антите на фасадата е издигнат един ред колони. Ако храмът има колони и по страничните стени покрай антите, се нарича амфипростил.[5]
-
Дорийска анта от Атина -
Капител на антите в Ерехтейонът в Атина -
-
Капител на анта от Приен
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г ((en)) Encyclopedia Britannica/Anta
- ↑ а б в Архитектурен и археологически речник
- ↑ а б в ((ru)) Энциклопедия знание/Анты (Архитектура)
- ↑ а б в ((ru)) Толкования слов
- ↑ а б в ((ru)) История античной архитектуры/ Типы храмов в архитектуре Древней Греции
- ↑ ((ru)) Totalarch/Архитектура Древнего мира/Архитектура материковой Греции
| |||||||
