Приене
Приене | |
Храмът на Атина, основан от Александър Велики | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Турция |
Провинция | Айдън |
Полис | Йония |
Археология | |
Вид | древно селище |
Период | ~1000 г. пр.н.е. |
Приене в Общомедия |
Приене (на старогръцки език Πριήνη) е древногръцки полис от Йония, намирал се на устието на река Меандър. Руините на Приене, добре запазени, са разположени на територията на село Samum Kalesi в провинция Айдън в Турция.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според митологията градът е основан от Епитос, син на Нелей, и населен по-късно от тиванци по инициатива на Филотас[1], за това приенците се считат за произхождащи от Елида, Ахая.
Според легендата един млад приенец бил йерофант или „цар на жертвеника“. Градът се превръща във важен религиозен център, свързан с Панйонион, общо йонийско светилище, посветено на Посейдон Хеликониос, разположен на склоновете на планината Микале на няколко километра от града.[2] Имало също така и храм, посветен на Атина и Деметра.
Градът е завзет от лидийците около 631 пр. Хр. и персите в 546 г. пр. Хр. Участвал е в бунта на йонийските градове срещу персите, който води до Гръко-персийските войни. През 450 г. пр. Хр. градът се присъединява към Делоския морски съюз и остава под влиянието на Атина до средата на IV век пр. Хр. Откритият конфликт с град Самос приключва през 442 г. пр.н.е. благодарение на тази лига.
През елинистичния период Мала Азия е завладяна от Александър Велики и започва период на освобождаване на града от персийското влияние. През 334 г. пр.н.е. Александър пристига в Приене, където принася жертва в храма на Атина, докато обсажда град Милет, разположен недалеч. След смъртта на Александър Приене попада последователно под влиянието на диадохите Птолемеи, Селевкиди и царството на Пергам (Аталиди).
Хора, свързани с града
[редактиране | редактиране на кода]Приене е родното място на Мирон, историк от 3 век пр. Хр., автор на историята за Месенските войни; на Питеос, архитект и скулптор от 4 век пр. Хр., както и на Биас, философ, адвокат и държавник от 6 век пр.н.е., често цитиран в списъците на седемте мъдреци на Гърция.
Архелай от Приене (на старогръцки Ἀρχέλαος Πριηνεὐς) е гръцки скулптор от втората половина на 3 или от 2 век пр. Хр.
Хермоген от Приене е архитект на храм на Артемида в Магнезия на Меандър, който на теория и практика предефинира принципите на изграждане на йонийския храм през II век пр. Хр. [3]
Археологически разкопки
[редактиране | редактиране на кода]Руините, разпространени в последователни тераси, са обект на английски мисии от Дружеството на дилетантите през 1765 и 1868 г. Немският археолог Теодор Виеганд провежда разкопки (1895 – 1899) за Берлинския музей. Градът, пресъздаден на ново място през 4 в. пр. Хр., е построен с правоъгълен план, като шахматна дъска. Стръмната зона е с южно изложение и акрополът доминира почти над 200 m. Градът е заобиколен от стена с дебелина 2 м, с кули на равни интервали и три основни порти.
На по-ниските склонове на акропола е светилището на Деметра. Градът има 6 основни улици широки около 6 m, с ос изток-запад, както и 15 прави и равномерно разположени улици, широки около 3 метра, определящи около 80 блока (insulae),
Къщите са разделени по осем във всяка инсула. Водоснабдителната и отводнителните системи са лесно различими. Къщите са с много прилики с най-старите открити вили в Помпей
В западната част на града, разположен върху голяма тераса на север от главния път и достъпен по красиво стълбище, се намира храмът на Атена Полиас, с хексастил и периптер с йонийски капители. Той е построен от Питеос от Приене, архитект на Мавзолея в Халикарнас. Под основата на статуята на Атена през 1870 г. са открити тетрадрахми от сребро от Ороферн, както и бижута, вероятно скрити по време на нападението от царя на Кападокия.
Около агората, пресечена от главната улица, са разпределени общинските сгради: булевтерионът и пританеонът са на север от агората, малко по̀ на север са открити гимназион с римски бани и елинистически театър. Разкрити са и храмове на Изида и Асклепий. В най-ниската точка, от вътрешната страна на стените, на юг, е бил големият стадион, свързан с елинистически гимназион.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Strabon, Géographie, livre XIV, 3.
- ↑ Hubert Gallet de Santerre, „Alexandre le Grand et Kymé d'Éolide“, Bulletin de Correspondance Hellénique, 1947, 71, p. 305.
- ↑ Ralf Schenk: Der korinthische Tempel bis zum Ende des Prinzipats des Augustus. Internationale Archäologie Vol. 45, 1997, p. 41 – 47.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Promenade dans l'ancienne Priène (reconstitution virtuelle)
- Priene and Miletus İnformation
- Livius Picture Archive: Priene[неработеща препратка]
- Nombreuses photos archéologiques de qualité
- The Theatre at Priene, The Ancient Theatre Archive, Theatre specifications and virtual reality tour of theatre Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Herodotus Project: photos de qualité en noir et blanc
- The History of Antique City Priene[неработеща препратка], vidéo de Mehmet et Gulnar Yaldiz, en turc, sous-titrée en anglais, 2006
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- (en)Dora P. Crouch, Geology and Settlement: Greco-Roman Patterns, Oxford University Press, (ISBN 978-0195083248)
- (en)Mogens Herman Hansen, Once again: Studies in the Ancient Greek Polis: Papers from the Copenhagen Polis Centre 7, Franz Steiner Verlag, (ISBN 351508438X).
- (en)Lene Rubinstein, An Inventory of Archaic and Classical Poleis: An Investigation Conducted by the Danish National Research Foundation, Oxford University Press, (ISBN 0198140991).
|