Андреас Панайотопулос
| Андреас Панайотопулос Ανδρέας Παναγιωτόπουλος | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Андреас Панайотопулос (на гръцки: Ανδρέας Παναγιωτόπουλος) или капитан Дзикас (καπετάν Τζήκας) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, капитан от ІІ ред.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андреас Панайотополос е роден в костурското влашко село Клисура, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Включва се в гръцката въоръжена съпротива срещу ВМОРО и оглавява собствена чета, действаща в района на Костурско и Кайлярско.[1][2] Член е на Клисурския революционен комитет.[3]
През лятото на 1912 година оглавява чета от критяни, с която действа в Мариово. Тодор Недков, български консул в Битоля, пише в доклад от 24 юли 1912:
| „ | Освен двете гръцки чети, действующи в Мориховско под войводството на гръцките андарти Цицо и Браян, напоследък се появила една друга гръцка чета от десетина души, всички родом от остров Крит. Главатар на тая чета бил някой си Андрея от Влахо-Клисура. Още с пристигането си на мястото тая чета наченала със заплашвания и насилия да събира пари от местното селско население за в полза „на делото“. На 19 того тоя чета е отвлякла в плен едно младо каракачанче от колибите при с. Градешница и за освобождението му било поискано една крупна сума.
Вместо да броят исканата сума каракачаните устроили засада на четата и сполучили не само да освободят плененото момче, но и да убият трима четници.[4] |
“ |
По време на Втората световна война е отговорник за Клисура в колаборационистката организация на Георгиос Пулос, целяща унищожаването на комунистите от ЕАМ - ЕЛАС и българите от Охрана в Западна Македония.[5] В 1943 година ходатайства пред германците и предотвратява планираното от тях унищожение на село Сребрено.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 844
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81-82. (на гръцки)
- ↑ Κλεισούρα Καστοριάς, 20ος αιώνας, архив на оригинала от 17 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141217155743/http://kleisoura.com/, посетен на 8 януари 2011
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276.
- ↑ Θανάσης Καλλιανιώτης, άρθρο: Εορδαίοι εθελοντές στο Σώμα του Γεωργίου Πούλου, κείμενο βασισμένο σε ανακοίνωση που εκφωνήθηκε στο Πνευματικό Κέντρο Γιαννιτσών στις 17 Οκτωβρίου 2004, στην ημερίδα με τίτλο "Μνήμες Κατοχής και Αντίστασης: συμβολή στην ιστορία της περιοχής των Γιαννιτσών την περίοδο της γερμανικής κατοχής (1941 -1944)", οργανωμένη από τη Δημοτική Κίνηση "Γιαννιτσά –Ανθρώπινη πόλη", архив на оригинала от 17 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101217153453/http://www.giapraki.com/e107_plugins/content/content.php?content.503, посетен на 17 декември 2010
- ↑ Σταυρούλα Βαϊνά Αρβανιτάκη. Ο καπετάν Γρηγόριος Βαϊνάς, Μακεδονικός Αγώνας, Ήθη και έθιμα της Μακεδονίας. Αθήνα, Μέδουσα – Σέλας Εκδοτική, 2004. ISBN 960-8338-14-X. σ. 139).
