Тодор Недков
| Тодор Недков | |
| български дипломат | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1950 г.
|
| Учил в | Институт за политически изследвания |
| Семейство | |
| Деца | Вера Недкова |
| Подпис |  |
| Тодор Недков в Общомедия | |
Тодор Недков Недков е български дипломат от края на XIX – началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Снимка от „Илюстрейтид Уор Нюз“, 2 февруари 1916 година
Роден е в 1869 година в Свищов.[2] Завършва право[2] в Парижката политическа школа.[3]
В 1902 година Недков става български търговски агент в Скопие, Османската империя.[1] В 1908 година поема търговското агентство в Битоля,[1] като в 1910 година е повишен в консул.[1] Остава в Битоля до 1913 година.[4] От 1913 година до 1915 година е български консул в Одрин.[1]
През 1914 година Тодор Недков е назначен за български генерален консул в Солун, Гърция. На 18 декември 1914 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:
| „ | Дохожда Недков, генерален консул в Солун. Той е един от най-добрите консули. Разказа ми как в Солун гърците унищожили всичко българско: училища, църкви, здания народни и наредили даже и старите вечер да ходят да учат гръцки. Така че в непродължително време всичко българско ще изчезне. Ако България обяви война на Гърция, тая последната не ще бъде сама, и е добре подготвена, та тука трябва добре да се знае това.[5] | “ |
- Рапорт от Недков до премиера Васил Радославов за изравянето на българските гробове в централните български гробища в Солун и завземането на гробищната църква-параклис „Свети Павел“ от гърците, 22 септември 1914 г.
-
-
-
-
След намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили на 14 октомври 1915 година, френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а Тодор Недков губи цялата си собственост.[6] Недков заедно с останалите консули на страните от Централните сили е арестуван и откаран във Франция. Като противомярка българските власти арестуват британския и френския консул. През януари Недков е освободен на границата на неутрална Швейцария. Имуществото на консулството е разпродадено на търг.[7]
В края на войната Недков е ръководител на Българската културна мисия в Швейцария със седалище в Берн. След войната в 1920 – 1921 година Тодор Недков е пълномощен министър в Румъния.[3] От 1924 до 1933 година е пълномощен министър в Австрия.[1][3]
- Писмо от Тодор Александров до Недков, 20 март 1919 г.
-
-
През април 1933 година Недков е сред основателите на Ротари клуб в България.[8]
Недков умира в 1950 година в София.[2] Негова дъщеря е художничката Вера Недкова (1908 – 1996).
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Тодор Недков е наречена улица в кварталите „Студентски град“ и „Малинова долина“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ганев, Венелин. Дневник. София, Синева, 2005. ISBN 9549983458. с. 86.
- ↑ а б в г Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 204.
- ↑ а б в Николов, Филип. Български дипломатически представители (дипломатически агенти, управляващи, временно управляващи, пълномощни министри и посланици) (1879-2005) // Страница на Филип Николов. Архивиран от оригинала на 2018-09-07.
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 29 декември 2017.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 816.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
- ↑ Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588. с. 176.
- ↑ Иванов, Митко. Страници за българското масонство. МКИ-1, 1992. с. 56.
| Данаил Юруков | → | търговски агент в Скопие (13 август 1902 – 1 януари 1908) |
→ | Иван Икономов (управляващ) |
| Живко Добрев | → | търговски агент в Битоля (4 януари 1908 – 18 януари 1910) |
→ | … |
| … | → | консул в Битоля (18 януари 1910 – 7 октомври 1913) |
→ | Милан Попов |
| Георги Кожухаров (управляващ) |
→ | консул в Одрин (7 октомври 1913 – 25 май 1914) |
→ | Гурко Серафимов |
| Атанас Шопов | → | генерален консул в Солун (25 май 1914 – 1915) |
→ | Коста Списаревски |
| ? | → | пълномощен министър в Берн (1917 – 1920) |
→ | ? |
| Симеон Радев | → | пълномощен министър в Букурещ (1920 – 1921) |
→ | Иван Фичев |
| ? | → | пълномощен министър във Виена (1924 – 1933) |
→ | ? |
