Анастас Кипиловски
| Анастас Кипиловски | |
| български книжовник | |
| Роден |
1802 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 февруари 1870 г.
|
Анастàс Стоя̀нович Кипилòвски е книжовник и просветител, преводач и поет от времето на Българското възраждане.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Кипиловски е роден през 1802 година в град Котел. Произхожда от близкото до Котел село Кипилово. Учи в родния си град при Райно Попович, а след това учи и 2 години в в Русия.[1] [2]Владее добре руски, гръцки и румънски език.[1] Според някои изследователи той е защитил висше образование в Лайпциг (1843).[2] Прекарва живота си в Трансилвания и Влашко. ОТ 1823 живее в Кишинев, където работи със съгражданина си Сл.Атанасов над превода на "„Священное цветоубрание или сто и четири священни истории, избранни из Вехтият и Новият Завет“ (1825) от немския писател Йохан Хюбнер (1825). Книгата е отпечатана с подкрепата на търговеца Антон Иванов (спомоществовател и на „Рибен буквар“) отпечатва един от първите новобългарски учебници, преведеното от руски .[1] Скоро след това
се заселва в Букурещ.[1] Не е ясно точно в кой момента става това, но в началото на 30-те години, той вече е част от българския интелектуален елит в Букурещ. Той е един от малкото наши книожвници, които обявява, че се посвещава на писателска и преводаческа деност. През 1827 година издава обява, че ще печата „Българска история“. Пише стихотворения.[3][4] През 1836 той получава солидно наследство от майка си. [2] Част от тези пари отиват за образователни цели. Книжовната му цел обхваща най-вече български език и история. Счита се, че той е сред най-типичните представители на историцизма в букурещкият книжовен кръг.
Кипиловски издава „Кратко начертание на всеобщата история“ (1836) от Иван Кайданов. Към преведения от руски език оригинал добавя исторически обзор „от началото на века до наши дни“ и „Речник или лексикон на словенски речи...“ Любопитно е, че той добавя приложение с анализ на исторически събития от 1800 до 1836 г. и речник на непознатите термини. [2] В речника обяснява думата стихотворство, като за пример дава превода си на стихотворение от гръцкия поет Атанасиос Христопулос. В превода на историята въвежда много думи от международната лексика на социално-политическата терминология. Кипиловски е един от първите български стихотворци, които смятат, че трябва да се пише на жив, говорим български език, очистен от архаизми.[1] Той превежда от гръцки драмата "Велизарий" (1844 Лайпциг) на немския писател Траудцен.[2] Както и други автори от този период той побългарява произведението, пренасяйки го в българска обстановка. По отношение на езика той следва говоримият език.
Атанас Кипиловски общува с Васил Априлов и Юрий Венелин [2] и става ревностен събирач на народни песни и исторически материали; изпрака с търновски монети от 14 в. в Русия. Контактите му с Априлов карат учените да предполагат, че издава книгата Кайданов, във връзка нуждите на Габровското училище. През 40-те години се оттегля от активна обществена и литературна дейност и прекарва следващият четвърт век в усамотение. Умира в Букурещ.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Кратко начертание на всеобщата история. Буда, 1836.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2310. Кипилòвски. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ а б в г д е Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000. 135 стр.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 329.
- ↑ Мицкова, М. Просвещението и романтизмът в езиковите блянове на Анастас Стоянович Кипиловски (върху материали от предисловията и обявленията за неговите книги 1825 г. – 1844 г.) – Български език, кн. 3, 2008, 85 – 97.
