Анадолка
| Анадолка Долинське | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Анадолка  Анадолка | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Измаилски |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 2705 души (2001) |
| Основаване | 1819 |
| Пощенски код | 68810 |
| Телефонен код | +380 4840 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Анадолка в Общомедия | |
Анадолка, Анадол или Долинское (на украински: Долинське; на румънски: Anadol; на руски: Долинское) е село в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 2,94 км2.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 4 километра североизточно от Рени.
История
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото и в неговите околности са открити останки от селища от късната бронзова епоха (края на второто хилядолетие пр.н.е.), от първите векове на нашата ера, от салтово-маяцката култура и от IX— X век.[1] Край Анадолка през 1895 година е намерено и съкровище от антични златни монети от IV—III век пр.н.е – така нареченото Анадолско съкровище.[2]
Днешното село е основано през втората половина на XVIII век от молдовани.[1] След Руско-турската война от 1806 – 1812 година в Анадолка се заселват и преселници от българските земи на юг от Дунав. Впоследствие селото е включено в състава на бесарабските български колонии.[3] В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Анадолка е посочено като селище в Прутски окръг.[4] През 1835 година в Анадол са регистрирани 109 семейства с 518 жители (266 мъже и 252 жени). Пет от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.[5]
В 1852 година Анадолка, което е част от Кагуло-Прутски окръг, наброява 680 жители.[6]
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Анадолка попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. След като през 1861 година част от жителите на Импуцита се преселват в Таврия, българи от Анадол, Джурджулещ и Карагач заемат тяхното място.[7]
През 1878 година Анадолка отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 297 двора и 1446 жители.[8]
През 1918 – 1940 и 1941 – 1944 година Анадол е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 1.935 души, от които 1670 румънци, 199 българи, 37 руснаци, 4 гагаузи.[9]
От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Анадолка е в състава на Съветския съюз. През 1946 година е създаден колхозът „Заря“. През 1947 година селото е преименувано на Долинское.[1]
От 1991 година Долинское е в състава на независима Украйна, в която името му е променено на Долинське.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото възлиза на 2705 души(2001). Гъстотата е 920,07 души/км2. По-голяма част от жителите са молдовани.
Демографско развитие:
- 1930 – 1935 души
- 1940 – 2215 души
- 2001 – 2705 души
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[10]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2705 | 100.00 |
| Молдовски | 2509 | 92.75 |
| Руски | 130 | 4.80 |
| Украински | 16 | 0.59 |
| Гагаузки | 13 | 0.48 |
| Български | 11 | 0.40 |
| Румънски | 4 | 0.14 |
| Други | 22 | 0.81 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Долинское, – в: История городов и сел Украинской ССР, Том „Одесская область“, с. 384 – 385.
- ↑ Придик, Е. М. Анадольский клад золотых статеров 1895 года, – в: Известия Императорской археологической коммисии, Выпуск 3, Санкт Петербург 1902, с. 58 – 92.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267..
- ↑ Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.
- ↑ Червенков, Н. и И. Грек, пос. съч., с. 33.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 6 януари 2011
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 април 2018. (на украински)
