Караагач (Одеска област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.
Караагач Нагірне | |
— село — | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Район | Измаилски |
Надм. височина | 26 m |
Население | 2611 души (2001) |
Основаване | 1812 |
Пощенски код | 68821 |
Телефонен код | +380 4840 |
МПС код | BH, НН / 16 |
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
Караагач в Общомедия |
Караагач (на украински: Нагірне; на руски: Нагорное; на румънски: Caragacii-Vechi) е село в Южна Украйна, част от Измаилски район на Одеска област и историческата област Буджак (Южна Бесарабия).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра източно град Рени, на източния бряг на езерото Кагул.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1812 година в селото се заселват български колонисти.[1][2]
След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година 2760 жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Таврия,[3] където основават село Николаевка.
В 1947 година Караагач е прекръстено на Нагорное.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото възлиза на 2611 души (2001). Гъстотата му е 696,27 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 2611 | 100.00 |
Български | 2223 | 85.13 |
Руски | 139 | 5.32 |
Молдовски | 118 | 4.51 |
Украински | 82 | 3.14 |
Гагаузки | 41 | 1.57 |
Беларуски | 2 | 0.07 |
Немски | 1 | 0.03 |
Други | 5 | 0.19 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Караагач
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Гинчев (1866-1908), български просветен деец и публицист;
- Димитър Стефанов (1872-1940), български революционер и политик;
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Цани Гинчев (1835-1894), български просветен деец, учителствал в Караагач[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.bg-ua.org
- ↑ www.bg-ua.org
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 април 2018. (на украински)
- ↑ Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХІХ век, 1858-1877. Документи, София 1999, с. 10, 22, 218.