Пъстрогуша завирушка
| Пъстрогуша завирушка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Scopoli, 1769) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пъстрогуша завирушка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пъстрогушата завирушка[3] (Prunella collaris), също скална завирушка, е дребна пойна птица, от род завирушки (Prunella), принадлежащ към разред Врабчоподобни (Passeriformes), типична за високопланинските територии, която се среща и в България.[4] На някои езици птицата се нарича алпийска завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите. Характерна е с височинната си миграция, като прекарва лятото във високите области на планините, а през зимата слиза в полите им.[5]
Видът е включен в Закона за биологичното разнообразие.[3]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]На големина птицата е колкото чучулига. Тялото ѝ достига дължина около 15–18 cm, размахът на крилата е 18 cm, а теглото – около 40 g.[6] Оперението е сиво-кафяво по гърба, подобно на това на домашното врабче, но е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната – охреножълта и бялото петно на гушата липсва.[7] Има малка заострена човка.
Пъстрогушата завирушка е доверчива птица. Позволява на хората да се приближат на няколко метра от нея. Това вероятно се дължи на факта, че обикновено птицата живее на места, рядко посещавани от хората.[6][8]
Мъжките представители на вида пеят кацнали на земята, а песента им е подобна на тази на чучулигата.[6][8]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Пъстрогушата завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония.[7] Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен. За 2004 година гнездовата популация в Европа се оценява на 100 000-180 000 броя гнездящи двойки, което се равнява на 300 000-540 000 индивида. Континентът формира 25-49% от глобалния обхват на тези птици, откъдето се приема, че общият им брой се движи в диапазона 612 000-2 160 000 индивида.[4][9] Разпространението им извън Европа включва 100-10 000 гнездящи двойки и 50-1000 зимуващи индивида в Китай, 100-10 000 гнездящи двойки в Тайван, 100-10 000 гнездящи двойки в Япония и 100-10 000 гнездящи двойки в Русия.[9]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]Известни са 9 подвида на пъстрогушата завирушка:[6][10]
- Prunella collaris collaris
- Prunella collaris erythropygia
- Prunella collaris fennelli
- Prunella collaris montana
- Prunella collaris nipalensis
- Prunella collaris rufilata
- Prunella collaris subalpina – Балканска завирушка – ендемит, който се среща само на Балканския полуостров. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие и застрашен в европейски мащаб. Видът е включен в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).[11] Балканската завирушка е характерна за България като се среща в Рила и Пирин, също Централна Стара планина, мозаечно в Западни Родопи, както и в Западна Стара планина и Витоша[2].
- Prunella collaris tibetana
- Prunella collaris whymperi
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Обитава скалисти терени над горната граница на горите – от 1800 до 4-5 хиляди метра надморска височина.[6][7] В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. Най-ниско в страната, макар и рядко е наблюдавана да гнезди под 1500 m н.в. – в национален парк „Централен Балкан“ и на връх Червен край Тетевен[2]. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета.[7] Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. Заселва се в близост до планински селища и се храни с отпадъците от бита.[8] Поради това често може да се види около ски курортите, височинните села и лифтовете.[5][6] По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание. Поради това може донякъде да се счита за птица-номад.[8]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Пъстрогушата завирушка е полезна птица. Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна – семена и дребни плодове.[7] Зимата търси храната си в близост до селища, горски хижи и хотели.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният период е доста дълъг – започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава самецът пее през целия ден, за да привлече женска.[7][8]
Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на пъстрогуша завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък.[8] Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми.[7] Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният – от мъх, а облицовката – от суха трева, корени и вълна. Конструкцията му е твърде ненадеждна и ако се извади измежду камъните, обикновено се разпада.[8]
Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Инкубират се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители.[7] Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prunella collaris (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Червена книга на Република България. Пъстрогуша завирушка. Посетен на 10 март 2012
- ↑ а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-24.
- ↑ а б ((en)) Scopoli, 1769 The UICN Red List of Threatened Species/Prunella collaris
- ↑ а б ((en)) Birding Blogs/Alpine Accentors (Prunella collaris) in Tirol
- ↑ а б в г д е ((fr)) Ouseaux/Accenteur alpin
- ↑ а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.243
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) ARUS/Завирушка альпийская Архив на оригинала от 2011-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Bird Life/Alpine Accentor Prunella collaris
- ↑ ((en)) Animal Diversity Web/Prunella collaris, alpine accentor
- ↑ Дирекция национален парк Централен Балкан/Балканска завирушка (Prunella collaris subalpina)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Prunella collaris / Alpine Accentor / Alpenheggenmus – Zeebrugge – 08-05-2012
- Alpine Accentor, Acentor Alpino, Prunella collaris
| ||||||||
