Александър Стефанов
| Александър Стефанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Александър Стефанов Милев е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Стефанов е роден на 27 май 1880 година в град Мустафапаша, тогава в Османската империя, днес Свиленград, България.[2] Баща му Стефан Милев е състоятелен търговец и съдържател на касапница. Взима поръчка за доставка на месо на турската казарма в града, но през 1889 година завистливи търговци евреи го убиват, завързват в чувал и изхвърлят тялото му в Марица. Убийството е разкрито, включително това на друг касапин с име Жельо, и някои от злосторниците са осъдени на 6 месеца затвор. Майка му се жени повторно, а Александър Стефанов има възможност да завърши основно и прогимназиално училище в родния си град, а след това учи в българското педагогическо училище в Скопие, но по-късно се прехвърля в Сяр и завършва тамошното българско педагогическо училище. Започва да преподава в различни села из Македония.[2]
По същото време се присъединява към ВМОРО като легален деец, а по-късно влиза в кратовската районна чета на Йордан Спасов. На 19 ноември 1905 година е ранен тежко в десния крак в сражението на кратовската чета при село Стърмош, изнесен е в България на лечение.[3] Поради загубата на кръв и закъсняването на лечението в Александровска болница е ампутиран кракът му.[2]
След като се възстановява Александър Стефанов постъпва на работа като чиновник в отдел по статистика, но продължава да подпомага революционното движение. Дочаква частичното освобождение на Македония и Тракия през 1941 година и пише поздравителна телеграма до Илинденската организация, в която се казва:
| „ | Борбата някога за свободата на Македония бе борба за обединението на България. До себеотрицание се жертвувах на младини за свободата и на брата отвъд Рила и Родопите, около македонските планини, чак до бреговете на Белото море. Днес всички българи се радваме за постижението на всеобщия идеал, некогашна мечта, от която се ръководеше прежната революционна борба - уголемена и обединена България.[2] | “ |
Александър Стефанов остава ерген и умира на 22 март 1943 година в софийска болница с напреднала артериосклероза и след усложнение на здравия му крак.[4][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Разбойниковъ, А. Сп. Александър Стефановъ Милевъ // Заветъ Тракийски младежки съюзъ, XX (6). юний 1942. с. 8.
- ↑ а б в г Разбойниковъ, А. Сп. Александър Стефановъ Милевъ // Заветъ Тракийски младежки съюзъ, XX (6). юний 1942. с. 9.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 291.
- ↑ Разбойниковъ, Ан. Сп. Александъръ Стефановъ Милевъ // Илюстрация Илиндень XV (3 (143). София, Издание на Илинденската Организация, мартъ 1943. с. 9 - 10.
