Александър Рода Рода

Александър Рода Рода
Alexander Roda Roda
	Александър Рода Рода Alexander Roda Roda
	Александър Рода Рода, 1907 г.
Роден	13 април 1872 г. Дърновице, Австро-Унгария,
Починал	20 август 1945 г. (73 г.) Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, публицист, актьор, преводач
Националност	Австрия
Активен период	1909 – 1932
Жанр	кратка проза, роман, комедия
Дебютни творби	разкази, анекдоти, 1900
Известни творби	„Романът на Рода Рода“, „Червената жилетка“
Уебсайт	Страница в IMDb
	Александър Рода Рода в Общомедия

Александър Рода Рода (на немски: Alexander Roda Roda), с рождено име Шандор Фридрих Розенфелд, е австрийски писател, публицист, актьор и преводач.

Майстор на хумористичната миниатюра, наричан Марк Твен на австрийската литература, известен също като комик и автор на текстове за кабаретната сцена.

Житейски път

Ранни години и първи опити

Александър Рода Рода израства в Пуста Сденци (днес Грубишно-Поле, Хърватия), в областта Славония. Родителите му се преместват там скоро след неговото раждане, тъй като бащата – Леополд Розенфелд, който служи дотогава в жандармерията, е назначен в Пуста Сденци за управител на имение. За да не дразни с еврейската си фамилия, семейството започва отначало неофициално, а от 1899 г. и официално да се нарича Рода (на сърбо-хърватски: „щъркел“).

Получил основно образование в Осиек (Славония) и завършил гимназия в Кромержиж и Ухерске Храдище (Моравия), през 1890 г. Рода Рода се записва за студент по право във Виенския университет. Скоро прекъсва следването си и се посвещава на военното поприще. На 1 октомври 1893 г. е зачислен като доброволец в артилерийски корпус в Аграм (Загреб). Заради военната кариера сменя еврейското си вероизповедание и през 1894 г. приема католицизма. Същата година е преместен на служба в Осиек, където възникват неговите „Селски истории от Славония“, написани отчасти в съавторство с три години по-малката му сестра Мари.

Едва издигнат в чин старши лейтенант, след няколко дисциплинарни наказания е изпратен през 1901 г. в запаса. Посвещава усилията си още по-интензивно на литературната дейност. В мюнхенското списание „Симплицисимус“ междувременно са публикувани първите му хумористични разкази. Между 1900 г. и 1906 г. се появяват и първите му книги. Сътрудничи като публицист и автор на забавни истории в няколко виенски издания, между които „Jugend“ и „Muskete“. През 1904 г. отива в Берлин, където бързо печели успех на кабаретната сцена със закачливите си текстове, поднасяни лично от него. Публичните изяви, незаконната му връзка с Елзбет Фрайфрау фон Цепелин и най-вече сатиричните миниатюри за армейските нрави в славната Австро-унгарска империя слагат край на военната му кариера. За накърняване на офицерската чест военното звание му е отнето и Рода Рода е уволнен от армията. От червения хастар на куртката си ушива жилетка, която оттук нататък неизменно носи. Тя става неговата „запазена марка“. Почитателите му започват да го наричат Човекът с червената жилетка.

През 1909 г. във Виена е поставена сатиричната му комедия „Хълмът на пълководеца“, създадена заедно с Карл Рьослер. В нея се изобличават военното тесногръдие и кухата йерархия. Постановката е спряна и пиесата е забранена в Австро-Унгария, но забраната увеличава популярността ѝ. Комедията има огромен успех в Германия, само в Берлин след премиерата ѝ през 1911 г. е играна над хиляда пъти. По-късно е екранизирана (Рода Рода участва като актьор в екранните версии от 1926 и от 1932 г.).

Контакти, пътешествия, турнета

Между 1911 и 1914 г. Рода Рода поддържа творчески контакт с Густав Майринк и е чест гост в мюнхенския му дом. Заедно с него създава няколко пиеси, между които „Санитарният съветник“ (1912), „Робинята от Родос“ (1913) и „Часовникът“ (1914). За тези непретенциозни комедии писателят шеговито отбелязва в автобиографията си „Блужденията на един хуморист“ (1920), че те се задържали много дълго в театралния репертоар – по два-три часа на вечер, колкото траело представлението на всяка една от тях.

В годините на Първата световна война Рода Рода обикаля като военен кореспондент Балканите, Италия и Испания. Работи за излизащия във Виена вестник „Нойе Фрайе Пресе“, на който сътрудничи още по време на Балканската война (1912 -1913) и в който до 1918 г. помества над 700 публикации (включително „Лов на руснаци“, 1917 и „Сръбски дневници“, 1918). Кореспондент е и на вестник „Пещер Лойд“, издаван в Будапеща на немски език. През 1917 г. пребивава известно време в България. През 1920-те години хумористичните му романи и разкази печелят все по-голямо признание. Пише също сценарии за нямото кино и изпробва таланта си като киноактьор. Завидна популярност печели с литературните турнета и кабаретните си прояви. Пътува до Истанбул, Хелзинки, Брюксел, Прага, Ню Йорк, чете или разказва в клубове своите анекдоти и насмешливи истории. Според свидетелство на негов съвременник, успехът на тези изпълнителски изяви се дължал както на оригиналния хумор, така и на удивителната му непосредственост на сцената. Триумфалното му турне в Ню Йорк е отразено в пътеписа „Една пролет в Америка“ (1924).

Завърнал се в Европа, година по-късно публикува автобиографичната книга „Романът на Рода Рода“, която скоро се превръща в едно от най-успешните му произведения. Между 1926 и 1928 г. живее в Париж, след това – в Берлин. Поддържа контакти с десетки писатели, актьори, режисьори, художници. Сред германските му приятели са Ерих Кестнер, Хайнрих Ман, Курт Тухолски, Егон Ервин Киш.

Емиграция

През 1933 г., след идването на националсоциализма на власт, е принуден да напусне Берлин заради една своя сатира срещу Хитлер. Изселва се в Грац. Дни преди австрийския аншлус към хитлерова Германия, емигрира в Швейцария – най-напред в Цюрих, след това в Женева. Публикува в емигрантски издания и заедно с Алфред Полгар, Йозеф Рот и Франц Верфел слага подписа си под прокламираната в Париж „Лига за духовна Австрия“. След като Швейцария отказва да му даде разрешение за работа, а кандидатурите му за българско гражданство и за убежище в Швеция са отхвърлени, през ноември 1940 г. Рода Рода избягва през Испания и Португалия в САЩ. Една от сестрите му – Гизела Янушевска, която не успява да емигрира, е депортирана и убита в Терезиенщат.

Опитите му да продължи литературната си дейност като имигрант в една чужда страна остават без успех. Останал на практика без препитание, болен от левкемия, Рода Рода умира на 20 август 1945 г. на 73-годишна възраст в Ню Йорк.

Творчество

Литературното му наследство се състои от хумористични и сатирични разкази и романи, които по забавен и незлоблив начин осмиват слабости и куриози на Австро-унгарската империя, закостенелости и абсурди, свойствени най-вече на офицерското ѝ тяло. В историите на Рода Рода е уловен светът на една залязваща монархия в края на 19-и и началото на 20 век. Физиономията на този свят е разкрита най-често в кратката форма на хумореската, вица и анекдота. Познавачът на Рода Рода Курт Тухолски го описва в една от рецензиите си като роден хуморист и гениален комик, който разказва непринудено и същевременно много точно, образно и живо. Критиците го наричат Марк Твен на Дунава. Често е сравняван и с автора на „Храбрият войник Швейк“ Ярослав Хашек.

Рода Рода, България и Балканите

Един от многобройните таланти на Рода Рода са езиците: той е полиглот. Освен немски, владее турски, чешки, сръбски и още няколко южнославянски езика, включително български. В различни издания представя в немски превод редица чужди произведения („Последната глава“, 1919), изявява се като ангажиран посредник на литературата на славянските и балканските народи в немскоезичния свят.

Особена заслуга има към българската литература. През 1917 г., когато като военен кореспондент пребивава в България, получава от Фердинанд специален преводачески ангажимент и година по-късно публикува сборника „Страната на розите“. В него са включени преводите и характеристиките му на именити български писатели от Петко Славейков, Христо Ботев и Алеко Константинов до Елин Пелин, Пейо Яворов и Пенчо Славейков. В предговора си Рода Рода пише, че със сбирката от български творби отворил прозорец – и се надявал, че който надникне в него, ще остане тъй приятно изненадан от гледката на страната на розите, както бил самият той, когато за пръв път ѝ се насладил.

Произведения

Разкази, анекдоти, хуморески

Der Wilde Milan. Eine Geschichte aus Slawonien, 1900 (mit Marie Liebermann)
Der gemütskranke Husar, 1903
Soldatengeschichten, II, 1904
Eines Esels Kinnbacke, 1906
Adelige Geschichten, 1906
Von Bienen, Drohnen und Baronen, 1908
Schummler, Bummler, Rossetummler, Balkangeschichten, 1909
Die rote Weste, 1945

Комедии

Der Feldherrnhügel. Eine Schnurre in drei Akten, 1910 (mit Carl Rössler)
Majestät Mimi. Operetten-Libretto, mit Felix Dörmann, 1911
Bubi, 1912 (mit Gustav Meyrink)
Der Sanitätsrat. Eine Komödie in drei Akten, 1912 (mit Gustav Meyrink)
Die Uhr. Ein Spiel in zwei Akten, 1912 (mit Gustav Meyrink)

Романи

Der Schnaps, der Rauchtabak und die verfluchte Liebe, 1908
Irrfahrten eines Humoristen, 1920 (Autobiogr.)
Die sieben Leidenschaften, 1921
Roda Rodas Roman, 1925 (Autobiogr.)
Der Knabe mit den 13 Vätern. Ein humoristischer Roman nach B. G. Nusic, 1927
Die Panduren. Roman einer Leidenschaft, 1935

Антологии, преводи, пътеписи

Das Rosenland. Bulgarische Gestalter und Gestalten. Nachdichtungen von Erzählungen und Gedichten aus dem Volksschatz des Landes, Ennoch, Hamburg, 1918. (Nachdruck PIC, Veliko Tarnovo, 1995)
Das letzte Kapitel, Dem Kroatischen des Sergjan Tucich nacherzählt, 1919
Morgensonne Morgenland. Schildereien, 1922
Ein Frühling in Amerika, 1924
Slavische Seelen. Neuen Dichtern nacherzählt, 1924

Източници

Бисерка Рачева: Хумористът с червената жилетка в електронно издателство Литернет
((de)) Литература от и за Рода Рода в Германската национална библиотека
((de)) Макс Кайзер: Рода Рода в Deutsche Biographie
((de)) Антон Шерер: Кратка биография на Рода Рода в Kulturportal West-Ost
((de)) Rotraut Hackermüller: Einen Handkuß der Gnädigen! Roda Roda Bildbiographie, 1986
Рода Рода в: Българо-немски културни отношения 1806 – 1966. Библиография, София, 1968, стр. 106

Външни препратки

((de)) Курт Тухолски: * Рода Рода в: Критики и рецензии, 1922 г.
Антоанета Михайлова: Преводачът Рода Рода Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. в списание Езиков свят Архив на оригинала от 2015-08-01 в Wayback Machine., бр. 8, кн. 2, 2010 г.