Нойе Фрайе Пресе
| „Нойе Фрайе Пресе“ Neue Freie Presse | |
 брой № 1 на вестника, 1 септември 1864 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | всекидневник |
| Начало | 1 септември 1864 г. |
| Край | 31 януари 1939 г. |
| Собственик | „Йостеррайхише Журнал“ |
| Главен редактор | Макс Фридлендер (1864 – 1872) Михаел Етиен (1920 – 1938) |
| Персонал | 500 |
| Език | немски |
| Политически | либерален |
| Тираж | 90 000 (1920 г.) |
| Свързани вестници | „Пресе“ |
| Нойе Фрайе Пресе в Общомедия | |
„Нойе Фрайе Пресе“ (на немски: Neue Freie Presse) е вестник, излизал във Виена от 1864 до 1939 година.
Той е водещият либерален ежедневник в страната в целия период на излизането си.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Вестникът е основан на 1 септември 1864 година от бившите редактори на „Пресе“ Михаел Етиен и Макс Фридлендер и бързо се превръща във водещия вестник в Хабсбургската монархия[2] и като цяло във вестник от световна величина.[1]
Вестникът е модерен като журналистически стил и употреба на технологиите. В някои дни от седмицата има сутрешно и вечерно издание (Моргенблат, Morgenblatt и Абендблат, Abendblatt). Отразява международни новини, местни новини, бизнес, световните фондови пазари, култура и изкуство. Забележителен е фейлетонът на вестника, който заема долната част на първите няколко страници на сутрешното издание на няколко дни в седмицата.[1]
„Нойе Фрайе Пресе“ има забележителна мрежа от сътрудници. Кореспондент на вестника от Париж от 1891 година е основателят на ционизма Теодор Херцел. От 1864 година до смъртта си през 1904 година музикален критик на вестника е Едуард Ханслик, наследен от Юлиус Корнголд от 1904 до 1934 г.[1] Сред водещите автори на вестника са Карл Емил Францос, Теодор Херцка, Хуго фон Хофманстал, Феликс Залтен, Алис Шалек, Артур Шницлер, Берта фон Зутнер и Стефан Цвайг. Кореспондент на вестника от Лондон е и Карл Маркс, макар и за кратко време и по-голямата част от текстовете му да са отхвърлени от редакцията.[2]
Собствеността на вестника е на основаната на 17 юни 1873 година „Йостеррайхише Журнал АГ“ с капитал от Виенската борсова банка, а по-късно на Англо-австрийската банка. След смъртта на Фридленер в 1872 година, начело на редакцията остава единствено Етиен до смъртта си в 1879 г. На 1 май 1879 година главен редактор става Едуард Бахер, който от 1888 г. е и съиздател до смъртта си в 1908 г.[2] От 1908 година до смъртта си в 1920 година главен редактор е Мориц Бенедикт, работил във вестника още от 1872 г., който придобива всички акции на „Йостеррайхише Журнал“.[3]
Вестникът достига над 500 души заети журналисти. Преди Първата световна война е трети по тираж – 50 000 в 1904 г., 66 000 в 1912 г. Най-високият си тираж – 90 000, достига в 1920 г.[3]
След присъединяването на Австрия към Третия Райх на 12 март 1938 година, вестникът е „ариизиран“ - 22-мата еврейски редактори от общо 33-ма души редакция са уволнени още на 13 март. Сред тях е и последният главен редактор Юлиан Щернберг. Вместо тях са назначени 13 нови редактори. През юни 1938 година с въвеждането на Закона за пресата в Австрия, всички от оставащите редактори, които не успяват да представят доказателства за „арийски произход“ са уволнени.[4][5] Вестникът е поставен под нацистки контрол и издателя „Йостеррайхише Журнал“ на 18 юни 1938 г. е национализиран.
„Нойе Фрайе Пресе“ излиза за последен път на 31 януари 1939 година и след това е слят с популярните „Нойес Виенер Журнал“ и „Нойес Виенер Тагблат“.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Neue Freie Presse // ANNO. Historische österreichische Zeitungen und Zeitschriften. Österreichische Nationalbibliothek. Посетен на 2 април 2016.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Neue Freie Presse // Schenker Documents Online. Архивиран от оригинала на 2012-03-04. Посетен на 2 април 2016.
- ↑ а б в Walter, Edith. Österreichische Tageszeitungen der Jahrhundertwende (Ideologischer Anspruch und ökonomische Erfordernisse). Wien, Verlag Böhlau, 1994. с. 48.
- ↑ а б Walter, Edith. Österreichische Tageszeitungen der Jahrhundertwende (Ideologischer Anspruch und ökonomische Erfordernisse). Wien, Verlag Böhlau, 1994. с. 51.
- ↑ Steingerber, Gerda. Vernichtung, Vertreibung, Anpassung und Aufstieg von Journalisten im "Ständestatt" und im "Dritten Reich". Eine Analyse am Beispiel der Neuen Freien Presse (1933-1939). Wien, Dipl.-Arb, 1991. с. 39.
- ↑ Hausjell, Fritz. Die undeutschen und zersetzenden Elemente in Österreichs Presse werden in kürzester Zeit restlos ausgemerzt sein. In: Fritz Hausjell, Wolfgang Duchkowitsch, Oliver Rathkolb (Hrsg.): Die veruntreute Wahrheit. Frankfurt am Main, 1988. с. 183 - 186.
- ↑ Hausjell, Fritz. "Die undeutschen und zersetzenden Elemente in Österreichs Presse werden in kürzester Zeit restlos ausgemerzt sein." In: Fritz Hausjell, Wolfgang Duchkowitsch, Oliver Rathkolb (Hrsg.): Die veruntreute Wahrheit. Frankfurt am Main 1988, S. 183–186.
