Направо към съдържанието

Александър Климов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Климов
български революционер

Роден
1881 г.
Починал
6 февруари 1967 г. (86 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Александър Климов в Общомедия

Александър Климов Христов или Поповски е български революционер, Охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител и общественик.

Климов е роден през 1881 година в стружкото село Лъжани,[1] тогава в Османската империя, в големия род Поповци. Има брат Цветан (Целе) и сестра Велика. Основното си образование завършва в родното си село и в град Струга. След това продължава учението си в българската гимназия в Битоля, където учители са му Даме Груев, Пере Тошев, Александър Мартулков и други. Сприятелява се с Гоце Делчев. Дядо му Христо Поповски дава 400 жълтици помощ за подготвяното от ВМОРО въстание.[2]

Александър Климов като войник през Първата световна война в село Коларово, Петричко.

По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Стружко. Във въстанието загиват девет души от рода му.[2] Районен войвода е Илия Коцарев от Охрид. Прави опит за емиграция в Америка, но е арестуван от турските власти през февруари 1908 година по обвинение в революционна дейност и е осъден на 101 години затвор от турския съд в Битоля и заточение в Диарбекир. Амнистиран няколко месеца по-късно след Младотурската революция и става учител в Струга.[2]

След Междусъюзническата война през 1913 година отказва да стане сръбски учител и е прогонен от новите сръбски власти със семейството си в България, където една година работи като учител в село Елешница, Разложко.[2]

Участва в Първата световна война под ръководството на полковник Борис Дрангов. След войната се заселва в Кресненското село Горна Брезница, където е учител и общественик до края на живота си. Училището и общината се помещават в сграда в двора на къщата му.[2] Погребан е в Горна Брезница.

През 2003 година по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в Горна Брезница е издигнат паметник на Александър Климов.[3][4]

  1. или в 1875 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 221.
  2. а б в г д Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 254.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 312.