Илия Коцарев
| Илия Коцарев | |
| български революционер и общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1954 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Илия Коцарев в Общомедия | |
Илия Коцарев е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист на Вътрешната македонска революционна организация и Българските акционни комитети, адвокат и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]По време на Илинденско-Преображенското въстание е районен войвода в Стружко. В 1914 година завършва право в Софийския университет.[1] През 1926 г. е избран за член на окръжното ръководството на ВМРО в Битоля заедно с Кръстьо Франчев и Евгени Попсимеонов.[2] След разгрома на кралска Югославия през 1941 г. застава начело на българския акционен комитет в Охрид. По късно е избран за кмет на града.[3] Критикува дейността на комунистическите партизани между които е и неговият бивш стажант – адвокат Петре Пирузе. На съдебен процес в Охрид, през ноември 1941 г. български военен съд осъжда задочно Пирузе на смърт чрез обесване, но той е помилван и присъдата му е заменена със затвор вследствие на ходатайство от страна на Коцарев. Кметът организира през октомври 1944 г. спасяването на пленените от германците български войници. Така спасява от разрушение и Охрид благодарение на своя авторитет. С влизането си в града партизаните арестуват Коцарев въпреки протестите на гражданството. След това той е осъден от комунистическите власти на смърт.[4] Присъдата му е заменена на 20 години затвор като сътрудник на окупаторите. Според Лазар Колишевски изпращането на няколко вагона жито и 1050 кг захар от Охридското братство в България е с цел не да подпомогне македонците, а да се измоли освобождаването на Коцарев от затвора. Отделно в София е създадена специална комисия, която да съдейства в полза на освобождаването му поради спасяването на българските войници.[5] В затвора се разболява тежко и ослепява. Поради напредналата си възраст е освободен и умира в дома си малко след това.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Добрин Мичев: Денационализация на българското население във Вардарска Македония (1945-1949.
- ↑ Колишевски, Лазар, Аспекти на македонското прашање, Изд. Култура, Скопие, стр. 25
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 264.
| ? | → | кмет на Охрид (5 май 1941 – 9 септември 1944) |
→ | ? |
- Михайловисти
- Дейци на ВМРО
- Дейци на ВМОРО
- Български политици от Македония
- Български революционери от Македония
- Родени в Охрид
- Репресирани от комунистическия режим в Югославия
- Българи в Югославия
- Български общественици от Македония
- Български кметове на селища, били под българска власт
- Български политици (1918 – 1945)
- Кметове на Охрид
- Починали в Охрид
- Дейци на Българските акционни комитети
- Български адвокати
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет