Александър Гречанинов
| Александър Гречанинов | |
 руски композитор | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | Алекса́ндр Ти́хонович Гречани́нов
13 октомври 1864 г. (стар стил)
|
| Починал | |
| Стил | романтизъм, класическа музика |
| Александър Гречанинов в Общомедия | |
Алекса́ндър Ти́хонович Гречани́нов (на руски: Александр Тихонович Гречанинов) е руски композитор от периода на романтизма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 октомври 1864 г. в Калуга в религиозно семейство на дребен търговец. Постъпва в Московската консерватория, а през 1890 г. се прехвърля в Санкт-Петербургската консерватория, която завършва три години по-късно. Възхищава се от Чайковски.[1] Ученик е на Сергей Танеев и Николай Римски-Корсаков, който му оказва голяма подкрепа.
Гречанинов се завръща в Москва през 1896 г., вече придобил известност, и в този град започва периодът на най-активната му творческа, педагогическа и обществена дейност.[1] Работи в музикална школа, ръководи детски хор, от 1903 г. е заместник-председател на Музикално-етнографската комисия към Московския университет, обработва редица руски, белоруски, башкирски и други народни песни. От 1910 г. участва в концерти, акомпанирайки на певци, изпълняващи негови романси.[2]
Посреща с възторг Февруарската революция в Русия от 1917 г. и дори написва химн за нея. Още в края на същата година обаче вижда резултатите: „Дойде студ, глад и почти пълно изчезване на духовния живот“. Въпреки това остава в Русия, създава духовна музика („Литургия Доместика“, 1917 г.), преподава, изнася концерти-лекции, занимава се с детско хорово пеене, изучава и обработва народни песни.[1] Концертира като диригент и пианист.[2]
През 1925 година напуска Русия. До 1939 г. живее в Париж, а след началото на Втората световна война, вече на 75-годишна възраст, се премества в Съединените щати. Установява се в Ню Йорк. През 1946 г. получава американско гражданство и остава в Щатите до края на живота си.[2][1] В Ню Йорк твори в различни музикални жанрове – оперна, симфонична, камерно-вокална, духовна музика. Дава частни уроци, изнася концерти.[1]
Умира през 1956 г. в Ню Йорк.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Творчеството на Александър Гречанинов е голямо – около 1000 произведения, в това число 6 опери, детски балет, 5 симфонии, 4 струнни квартета, повече от 100 романса, музика към театрални спектакли, многобройни вокални и инструментални съчинения, включително прекрасни произведения за деца и др., както и на духовна музика. Свързано е свързано с традицията на руската музика.[1][2] Сред оперите му са „Добрыня Никитич“ (1903), „Сестра Беатриса“ (1912), „Женитьба“ (1950) и др., детските опери „Ёлочкин сон“ (1911), „Теремок“ (1921), Обработва народни песни.[2]
От творчеството на Гречанинов в днешно време е най-голяма популярността на духовната му музика. „Литургия Доместика“ и „Страстната седмица“ се приемат като връх в неговото творчество.[1]
Първият запис в света на Литургия Доместика оп. 79 е в изпълнение на световноизвестния български оперен певец Борис Христов, а в изпълнението ѝ за пръв път е включен оркестър, макар и малък.[3] Участва Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ и камерен състав на Симфоничния оркестър на Българското радио, диригент е Георги Робев.[4] Част от „Литургия Доместика“ е известната „Сугуба ектения“ за бас соло и хор, записана и от Фьодор Шаляпин.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Борисов, Ивайло. Творчеството на Александър Гречанинов // kultura.bg. 3 септември 2021. Посетен на 5 февруари 2025.
- ↑ а б в г д ГРЕЧАНИНОВ Александр Тихонович // Музыкальный энциклопедический словарь. Моссква, Советская энциклопедия, 1990.[неработеща препратка]
- ↑ Луканов, Нино. Борис Христов // с. 96. Посетен на 19 март 2022.
- ↑ Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив, 1994. ISBN 954-18-0024-6. с. 140.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
