Георги Робев

Георги Робев
	Георги Робев
български диригент
Роден	14 ноември 1934 г. Варна, Царство България
Починал	25 април 2002 г. (67 г.) София, Република България
Учил в	Национална музикална академия
Политика
Партия	БКП (1960)
	Народен представител
	IX НС
	Председател на Комитет за култура
	28 юли 1989 – 21 февруари 1990

Георги Борисов Робев е български хоров диригент, направил известен Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, професор, народен артист.

Биография

Произход и образование

Георги Робев е роден на 14 ноември 1934 година във Варна, България. Има сестра, която живее във Варна и е омъжена за адмирал Христо Контров. Произхожда от артистичен род. Баща му е музикант, майка му – балерина, двете му лели – Филисита и Сия Москови – артистки, последната е играла в Народния театър. Завършва реална гимназия във Варна през 1952 година. Още като ученик е участник като самодеец - изпълнител и диригент в детски и младежки колективи, като през 1950-1951 година e диригент на градския представителен младежки колектив „Стефан Йовчев“.

През 1952 година е приет като студент в Държавната музикална академия в София, която завършва през 1957 г. със специалност „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Георги Димитров. В този период дирижира войнишки, студентски и други хорове.

Професионална кариера

В периода 1954 - 1957 година работи като диригент в Хора на софийските учителки, хор „Кавал“ и в Хора на софийските девойки.

От 1957 до 1966 г. като главен диригент на „Хора на софийските девойки“ придобива званието „Лауреат“ на I и II Републикански фестивали и става носител на златни медали.

От октомври на 1957 до юли 1960 г. работи като диригент на хора в професионалния Ансамбъл при МВР.

От 1960 до 1966 г. работи като диригент на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. От началото на 1966 г. до края на живота си е главен диригент на същия хор.

Преподава дирижиране в Музикалната академия в София от 1959 г. Минал с конкурси през всички степени от 1984 г. до смъртта си през 2002 година е редовен професор.

Пише трудове по срециалността си, отпечатани в изданията на Института за художествена самодейност и много статии в ежедневния и периодичен печат. В колектив от колеги от Катедрата по дирижиране участва при подготовката на учебник по „Хорознание“.

В периода 1979 – 1982 г. е завеждащ катедрата по хорово дирижиране. От 1979 г. е заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България, като от 1984 до 1990 г. е и негов председател. Член е на Централния съвет на българските професионални съюзи.^[1]

Работи като композитор на забавна, детска, хорова и оркестрова музика, както и брилянтен оркестратор.

Дирижира над 800 концерта в България и по целия свят.

Реализира 72 концертни турнета, преминали с огромен успех.

Дирижира записи на хорова и друга музика в Радио София, Радио Москва, Радиото в Братислава и Прага, Би-Би-Си - Лондон и Кардиф, Радио Брюксел.

Записи, дирижирани от него, са издадени на грамофонни плочи от фирмите „Балкантон“, „Дека“, „Пате-Маркони“ и „Хармония мунди“.

Дирижирал премиерните изпълнения на значителен брой български и чужди заглавия.

Дискография

БЪЛГАРИЯ - Балкантон. Гега-ню (повече от 50 програми между които пълен запис на Месия от Хендел, всички меси от Шуберт, единственият в света запис на Литургия Доместика от Ал. Гречанинов със солист Борис Христов);
ФРАНЦИЯ – Decca, Раthе Marconi, Harmonia Mundi, Forlan (произведения от тази фирма диск със запис от концерт със Софийската филхармония, дирижиран от Робев на Кармина Бурана от Карл Орф е обявен от "Revue Compakt" (Париж) за „Запис на тримесечието“ - 2-ро трим на 1967);
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – EMI;
ЩВЕЙЦАРИЯ – Sonatina;
ЯПОНИЯ – Columbia;
ГЪРЦИЯ – Concerto Athens;
ГЕРМАНИЯ – Сарпссю (10 компактдиска с оперна и ораторна музика със СФ под диригентството на Робев, а капелни програми);
АВСТРИЯ И КАНАДА – Голямата меса до минор - Моцарт - със СФ. дир. Робев;
САЩ – Monitor, RCI Records.

Филмография

Телевизионни филми

Бьлгарска телевизия – много програми и цели концерти;
Брюксел – една програма;
ВВС – Кардиф - една програма;
Париж – два филма по 27 минути; участия в предаванията „Grand Echiquier" с Доминго, Рампал, Ан Софи Мутер и др.;
в предаването на Жак Мартен;
Fr3 изпраща в България специален екип, за да заснеме едночасов филм „Под палката на Георги Робев – източноправославна музика и оперни хорове“

Концертни турнета извън България

Русия - 1957, 1960, 1970, 1974, 1975, 1979;
Гърция – 1965, 1981, 1983, 1984, 1993, 1997;
Чехословакия – 1963, 1966, 1973, 1979, 1988;
Италия – 1965, 1986, 1989, 1997, 1998, 1999;
Англия – 1966, 1968;
Югославия – 1966, 1980, 1982, 1988, 1991, 1994, 1995, 1998;
Белгия – 1972, 1973, 1974, 1995, 1996;
Австрия – 1962, 1981;
Швейцария – 1981, 1989, 1991;
Полша – 1974,76;
Финландия – 1961;
Япония – 1977;
Канада – 1989;
САЩ – 1992, 1993;
Израел – 1992, 1993;
Турция – 1996, 1997, 1998, 1999;
Египет – 1997.

Водени курсове за диригенти

Мориен, Франция – 1981, 1982 – организирани от Сорбоната-Париж;
Флоренция, Италия (Фиезоле J – 1981, 1982, 1983);
Рубин академи, Ерусалим, Израел, 1992.

Членства в журита на международни конкурси

Варна;
Арецо, Италия – 1967, 1972, 1975, 1985;
Гориция, Италия – 1974, 1977, 1978, 1979;
Ланголен, Великобритания – 1970, 1972, 1976;
Дебрецен, Унгария – 1986;
Белград, Югославия – 1988.

Постоянен член е на редица организационни и фестивални комитети и комисии. Непрекъснато оказва помощ на самодейни хорови колективи.

Работил е в Турция, Израел и САЩ.

Политическа кариера

От 1960 г. е член на БКП.

Робев е председател на Комитета за култура (с ранг на министър) и заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура в правителството на Георги Атанасов^[2].

Народен представител в IX народно събрание.

Семейство

Има две деца – дъщеря Татяна и син Георги.

Отличия

1977 г. – удостоен е със званието „Народен артист“^[3]

Носител е на златни медали от I и II Републикански фестивали, орден „Кирил и Методий“ I степен, юбилейния медал „25 години народна власт“, почетния знак на град Русе, златната значка с щит и мечове за културна дейност в БНА, медала „За заслуги към БНА“, „Кристална лира“ за върхово постижение, реализирано в цикъл концерти „Ортодоксална музика“, „Народен орден на труда“ - златен.

Бележки

↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 128.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 391.
↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки

Радослав Диков, Георги Робев – роден за музиката, израснал с нея и останал в историята ѝ, БНР, Архивен фонд, 14 ноември 2018 г.

[1] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 128.

[ташев-2] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 391.

[3] Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

[1]

[2]

[3]