Фьодор Шаляпин
Фьодор Шаляпин Фёдор Ива́нович Шаля́пин | |
руски певец | |
![]() | |
Роден |
1 февруари 1873 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Награди | Орден „Свети Станислав“ III степен Орден „Свети Станислав“ |
Музикална кариера | |
Стил | опера |
Инструменти | вокал |
Глас | бас |
Лейбъл | Victor Talking Machine Company |
Семейство | |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Фьодор Шаляпин в Общомедия |
Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/BASA-1735K-1-107-1-Feodor_Chaliapin.jpeg/240px-BASA-1735K-1-107-1-Feodor_Chaliapin.jpeg)
Роден е в семейството на дребен чиновник в Казан на 13 февруари 1873 г.
Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/BASA-880K-1-103-2-Feodor_Chaliapin.jpeg/200px-BASA-880K-1-103-2-Feodor_Chaliapin.jpeg)
По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност, продължила от 1892 до 1893 г. От 1895 г. е в трупата на Мариинския театър, постъпва в Московската частна опера през 1896 г.
Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър.
През 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Заминава на гастроли от РСФСР последно през юли 1922 г.[1]
Не се завръща в родината. Установява се в Париж. Посещава България през 1934 г.
Основни партии на Шаляпин:
- Сусанин („Иван Сусанин“ от Михаил Глинка);
- Борис Годунов, Варлаам и Доситей („Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски);
- Иван Грозни и Салиери („Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков);
- Фарлаф („Руслан и Людмила“ от Глинка);
- Демон („Демон“ от Антон Рубинщайн);
- Алеко („Алеко“ от Рахманинов);
- Владимир Галицки, Кончак („Княз Игор“ от Александър Бородин);
- Мефистофел („Мефистофел“ от Ариго Бойто, „Фауст“ от Шарл Гуно);
- Филип II („Дон Карлос“ от Джузепе Верди) и др.
Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява и руски народни песни.
Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.
Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.
Умира на 12 април 1938 г. в Париж.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/%D0%A8%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%B8%D0%BD_%D0%A3%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D1%87%D1%91%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B01.jpg/260px-%D0%A8%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%B8%D0%BD_%D0%A3%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D1%87%D1%91%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B01.jpg)
- 1902 – Орден на Златната звезда III степен (Бухарски емират)
- 1907 – златен кръст на Пруския орел
- 1908 – кавалер на офицерско звание
- 1910 – Солист на Негово Величество Руския император
- 1912 – Солист на Негово Величество италианския крал
- 1913 – Солист на Негово Величество английския крал
- 1914 – английски орден за особени заслуги в областта на изкуството
- 1914 – Орден Свети Станислав III степен (Русия)
- 1916 – офицерско звание
- 1918 – Народен артист на Републиката (РСФСР)
- 1925 – командор на Ордена на Почетния легион (Франция)
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Валентин Серов, Ф. И. Шаляпин в ролята на Иван Грозни, 1897
-
Карикатура на Пол Робер, 1903
-
Автопортрет в ролята на Доситей („Хованщина“), нахвърлян от Шаляпин върху стената на гримьорната в Мариинския театър, 1911
-
Шаляпин в образа на Мефистофел (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)
-
Шаляпин в образа на Борис Годунов (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)
-
Портрет на Шаляпин от художника Борис Кустодиев, 1921
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Шаляпин, Фьодор. Страници от моя живот (Преведе от руски Д. Тодоров). София, Народна култура, 1962. с. 643.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lib.ru/Классика: Шаляпин Федор Иванович. Маска и душа // az.lib.ru. Посетен на 2019-09-20. (на руски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|