Александър Алексиев – Хофарт

Александър Алексиев – Хофарт
	Александър Алексиев – Хофарт
	български художник и изкуствовед
Псевдоним	Хофарт
Роден	28 ноември 1960 г. (64 г.) Плиска, България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел
Направление	живопис
	Александър Алексиев – Хофарт в Общомедия

Александър Петров Алексиев, известен с артистичния си псевдоним Хофарт, е български художник и изкуствовед, доктор.

Биография

Александър Алексиев – Хофарт е роден на 28 ноември 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г. Хофарт е негов творчески псевдоним.

Освен с живопис, Александър Хофарт се занимава с проучване в областта на предхристиянското изкуство. Защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г.^[1]

Творчество

Негови работи се намират в частни колекции и галерии в България, Япония, Германия, САЩ, Австрия, Италия, Испания, Гърция и др.

Александър Хофарт е автор на музиката и текста на песните „Неспокойни дни“ и „Народът на Дуло“ от едноименния албум на рок група „Епизод“. Той е композитор и китарист на рок група „Атила“, съществувала в края на 80-те години.

Изследователска дейност

Освен с живопис, в качеството си и на изкуствовед, А. Хофарт се занимава с предхристиянско прабългарско изкуство.^[2]

През 2001 г. излиза от печат първата му голяма книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на изследванията върху Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2003 г. в Австрия излиза статия представяща т. нар. розета от Плиска като културен атрибут от възгледа на предзороастрийските маги. (Sudosteuropaischer Dialog). През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на прабългарите и прехода им към християнската морална норма. През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. А. Хофарт взима участие в няколко научни проекта със свои статии. Участва в поредица от срещи и научни конференции с доклади.

Историографските му трудове, основно посветени на културата на прабългарите, са критикувани от някои анализатори, като трудно вписващи се в правилата на академичната историопис.^[3] Хофарт поддържа тезата за нетюркския произход на прабългарите, която добива популярност в резултат на започналата „патриотизация“ на българската историография по време на прехода. Тя е критикувана извън България, а не се приема еднозначно и в страната.^[4]^[5] Книгите му се издават от издателство „Тангра ТанНакРа“.^[6]

Изложби

Общи изложби

1988 – галерия „Енстасис“ – Атина, Гърция
1991 – галерия „Интерпред“ – София, България
1993 – „Нови имена“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1993 – „Кюстендилска пролет“ – Кюстендил, България
1993 – „Изкуство и екология“ – Токио, Япония
1994 – „Нови членове на СБХ“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1994 – „Рисунката“ – в памет на Васил Стоилов, Галерия „Шипка“ 6 – София /награда на публиката/
1994 – галерия „Сезони“ – София, България
1994 – „Хиперреализъм“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1994 – „Конкурс за наградата на СБХ“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1995 – „Изложба без жури“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1995 – „Голо тяло“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1995 – галерия ЦДНА – София, България
1995 – галерия „Sofia“ – Токио, Япония
1996 – Пленер`95 – София, България
1996 – Пленер `95 – Плевен, България
1997 – „Хабитат“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
1997 – Пленер `97 – Албена, България
1998 – „Васил Левски“ – Софийска градска галерия – София, България
1998 – Marsha Child – Contemporary Art – Ню Йорк, САЩ
1998 – галерия „Jadite“ – Ню Йорк, САЩ
2004 – „Пейзажът“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
2005 – галерия „Виарт“ – София, България
2010 – галерия „Архангел Михаил“ – Варна, България
2012 – галерия „Лик“ – София, България

Самостоятелни изложби

1995 – галерия „Sofia“ – Токио, Япония
1998 – International Studio Program – Ню Йорк, САЩ
1998 – галерия „Tsetse“ – Провиденс, САЩ
1998 – Boston College – Бостън, САЩ
2000 – галерия „Драка“ – София, България
2001 – галерия „Арт’96“ – София, България
2010 – галерия „Лик“ – София, България
2018 – галерия „Виталика“ – София, България – по докторански кредити

Изследвания

Монографии

Изгубените кодове на древните българи (2002)
От звездите към кръста (2004)
Митраизмът и древните българи (2009)
Мадарският релеф – код и съдържание (2023)

Статии и брошури

Изгубените кодове (2000)
Die Bulgaren und der Glaube der alten Magie (Die astronomische Roseten von Pliska) (2003)

Доклади

Приносът на българите в световната цивилизация (2000) – Софийски университет, София
Българите – произход и духовни корени (2003) – Виена, Австрия
Корени на българската цивилизация (2005) – София, ИИ при БАН
Българската държавност в Европа пред своя XX век (165 – 2005) (2005) – под патронажа на президента на Република България – Георги Първанов – Софийски университет, София
Древнобългарските изобразителни мотиви в паметниците на изкуството, отразяващи владетелската идеология – зооморфна стилистика и семантика (2014)– В: „Иран и Балканите в огледалото на историята“ – от международна конференция 2013 г. в София/ СУ
Indo-iranian mytological and religions traces in some bulgar monuments.(2014) –In: The Bulgars The discussion continues. Sofia
Духовен аспект в изкуството и идеологията на древните българи в контекста на източноиранската етногенеза в Средна Азия (Релефът Мадарски конник). – В: „Булгарика Ираника“, С., (2016) – от международна конференция 2012 г. в София/ СУ
Динамика на научната гледна точка в изследването на Мадарския релеф – Докторантски четения 2017 /Департамент Изкуствознание и история на културата – НБУ/
Древние болгары в контексте культурно-исторического ареала ираноязычных народов Средней Азии (2019) – В: Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность – VII-я Международная научно-практическая конференция – Бишкек

Източници

↑ Рецензия от 06. 07. 2018 г. от проф.д-р Пламен Христов Павлов на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ от Александър Петров Алексиев.
↑ Алексиев – Хофарт А. (2017) „Динамика на научната гледна точка в изследването на Мадарския релеф“. – В: Докторантски четения – Департамент Изкуствознание и история на културата/ НБУ Алексиев – Хофарт А. (2019) „Древние болгары в контексте культурно-исторического ареала ираноязычных народов Средней Азии“ – В: Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность. – VII-я Международная научно-практическая конференция – Бишкек.
↑ „Едно от първите усилия за легитимиране на връзката между съкровището от северния край на степта и хан Кубрат бе сторено вън от обичайната познавателна инфраструктура – от фондация Тангра ТанНаКра. Става дума за един от първите проекти за умерена ревизия на наличното познание относно историята на България въобще, вдъхновен от една по същество паранаучна платформа: настояването, че наративът за миналото, произвеждан в държавните научни средища, страда от недостиг на ангажимент към националното. За разлика от по-ранни и по-късни инициативи на тази организация (вж. Добрев, П. 1998; Добрев, П. 2004; Вълчев, Й. 1998; Вълчев, Й. 2008; Александров, Д. 2004; Хофарт, Ал. 2002, Изгубените кодове на древните българи; Цветков, Пл. 1998 и др.), които трудно биха могли да се впишат в конвенциите на академичната историопис, замисълът (История 1998) – обект на анализ, е изначално маркиран от далеч по-умерен тон, а една от основните причини за това е привлеченият академичен състав, в който личат имена от средите на традиционните историописни средища.“ За повече информация виж: Димитър В. Атанасов „От съкровение към откровение. (Създаването на разказа за средновековната история на България и съкровищата)“ (с. 64 – 113) в Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности. Ана Лулева, Иванка Петрова (съст.) София: ИК „Гутенберг“, ISBN 619-176-042-6, 2015. 407 стр.
↑ Raymond Detrez, Pieter Plas, Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
↑ Александър Николов, „Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи“ в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.
↑ Сп. Култура – Брой 33 (2695), 5 октомври 2012 г. Родно и велико. Румен Даскалов. Чудният свят на древните българи. ИК Гутенберг, С., 2011 г. автор: Милена Кирова.

Външни препратки

[1] Рецензия от 06. 07. 2018 г. от проф.д-р Пламен Христов Павлов на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ от Александър Петров Алексиев.

[2] Алексиев – Хофарт А. (2017) „Динамика на научната гледна точка в изследването на Мадарския релеф“. – В: Докторантски четения – Департамент Изкуствознание и история на културата/ НБУ Алексиев – Хофарт А. (2019) „Древние болгары в контексте культурно-исторического ареала ираноязычных народов Средней Азии“ – В: Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность. – VII-я Международная научно-практическая конференция – Бишкек.

[3] „Едно от първите усилия за легитимиране на връзката между съкровището от северния край на степта и хан Кубрат бе сторено вън от обичайната познавателна инфраструктура – от фондация Тангра ТанНаКра. Става дума за един от първите проекти за умерена ревизия на наличното познание относно историята на България въобще, вдъхновен от една по същество паранаучна платформа: настояването, че наративът за миналото, произвеждан в държавните научни средища, страда от недостиг на ангажимент към националното. За разлика от по-ранни и по-късни инициативи на тази организация (вж. Добрев, П. 1998; Добрев, П. 2004; Вълчев, Й. 1998; Вълчев, Й. 2008; Александров, Д. 2004; Хофарт, Ал. 2002, Изгубените кодове на древните българи; Цветков, Пл. 1998 и др.), които трудно биха могли да се впишат в конвенциите на академичната историопис, замисълът (История 1998) – обект на анализ, е изначално маркиран от далеч по-умерен тон, а една от основните причини за това е привлеченият академичен състав, в който личат имена от средите на традиционните историописни средища.“ За повече информация виж: Димитър В. Атанасов „От съкровение към откровение. (Създаването на разказа за средновековната история на България и съкровищата)“ (с. 64 – 113) в Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности. Ана Лулева, Иванка Петрова (съст.) София: ИК „Гутенберг“, ISBN 619-176-042-6, 2015. 407 стр.

[4] Raymond Detrez, Pieter Plas, Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.

[5] Александър Николов, „Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи“ в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.

[6] Сп. Култура – Брой 33 (2695), 5 октомври 2012 г. Родно и велико. Румен Даскалов. Чудният свят на древните българи. ИК Гутенберг, С., 2011 г. автор: Милена Кирова.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]