Направо към съдържанието

Акула дойка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акула дойка
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Килимени акули (Orectolobiformes)
семейство:Медицински акули (Ginglymostomatidae)
род:Ginglymostoma
вид:Акула дойка (G. cirratum)
Научно наименование
Müller & Henle, 1837
Bonnaterre, 1788
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Акула дойка в Общомедия
[ редактиране ]

Акулата дойка (Ginglymostoma cirratum) е единствения представител на рода си Ginglymostoma. На дължина достига до 4,3 m (14 фута) при максимално тегло от около 150 кг.[2] Обикновено тези акули са безопасни за хората, но въпреки това, има няколко случая на атаки, провокирани от къпещите се.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Акулата дойка се среща в тропичните и субтропичните води на континенталните и островни шелфове. Често плуват на дълбочина от един метър или по-малко, но може да се спускат и до 75 m. Видът е наблюдаван в западната част на Атлантическия океан, от Роуд Айлънд надолу, до южната част на Бразилия, в източната част на Атлантическия океан от Камерун до Габон, както и в източната част на Тихия океан от Перу до южната част на Долна Калифорния, и около островите на Карибите.[3]

Размножителният период започва от края на юни до края на юли. При този вид акули яйцата се развиват и излюпват в тялото на женската, където новоизлюпените се развиват допълнително до настъпване на живото раждане. Периода на бременността е шест месеца. Женската ражда около 21 – 29 малки.[3] Размножителния цикъл е на всеки две години. Младите акули се раждат напълно развити на дължина около 30 cm. Те притежават петниста окраска, която избледнява с възрастта.

Поради бавната си скорост и ниска активност, акулите дойки се хранят с дребни морски животни, като раци, октоподи, морски таралежи, и дребни рибки.

  1. Ginglymostoma cirratum (Bonnaterre, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Nurse Shark // National Geographic. Посетен на 3 юли 2012. (на английски)
  3. а б Leonard J. V. Compagno. Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984. p. 205–207, 555–61, 588. (на английски)