Автономна република Азербайджан
| Автономна република Азербайджан Azərbaycan Milli Hökuməti | |
| 1945 – 1946 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Столица | Табриз |
|---|---|
| Официален език | азербайджански |
| Форма на управление | Комунистическа страна |
| История | Студена война |
| Основаване | ноември 1945 г. |
| Разпадане | ноември 1946 г. |
| |
| Днес част от |  Иран |
| Автономна република Азербайджан в Общомедия | |
Автономна република Азербайджан (на азербайджански: Azərbaycan Milli Hökuməti; на персийски: حکومت خودمختار آذربایجان) е кратко просъществувала, самопровъзгласила се държава на територията на днешен Иран.[2][3]
Столица е град Табриз, в северната част на Иран. Основаването и краят на републиката е част от Иранската криза в зората на Студената война.
История
[редактиране | редактиране на кода]За да предоставят на съветските сили военни провизии през Иран, британски и съветски войски съвместно окупират страната през август 1941 г.[4] Съветските войски от Арменска ССР и Азербайджанска ССР и британски и индийски сили от Ирак влизат на иранска територия и скоро взимат контрол над страната. През септември британците принуждават Реза Шах Пахлави да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който управлява до 1979 г.
С детронацията на Реза Пахлави през септември 1941 г. съветските войски окупират Табриз и северозападен Иран по военни и стратегически причини. Азербайджанската народна власт е създадена от руснаците, под ръководството на Джафар Пишевари е издигната в Табриз през 1945 г. Демократическата партия на Азербайджан също е създадена по прякото нареждане на Сталин и използва недоволството на местните хора с централизираната политика на Реза Пахлави. Кюрдската република Махабад е една от държавите, които руснаците създават, за да разпространят комунистическата идеология. През това време се възражда азербайджанския книжовен език, който до голяма степен измества персийския. Популяризиран е с помощта на писатели, журналисти и преподаватели от Азербайджанската ССР. В търсене на налагане на национална хомогенност на страната, където половината от населението се състои от етнически малцинства, Реза Пахлави забранява използването на азербайджански език в училищата, театралните представления, религиозни церемонии и при публикуването на книги.[5] Тези директиви са издадени въпреки факта, че майката на шаха Нуш Афарим и съпругата му Тадж-Ал-Молок Айримлу са от азербайджански произход.
Провъзгласяване
[редактиране | редактиране на кода]Азербайджанската демократическа партия (АДП) обявява публично формирането на Автономна република Азербайджан в Табриз на 3 септември 1945 г. от група от ветерани комунисти начело с Джафар Пишевари. След обявяването комунистическата, подкрепена от Съветски съюз партия „Тудех“ разформирова своето азербайджанско крило и нарежда на членовете си да се присъединят към АДП.[6] Тя разширява дейността си в целия Ирански Азербайджан и инициира местен държавен преврат с помощта на съветската армия, която попречва на иранската армия да се намеси.[7] През първата седмица на септември 1945 г. Азербайджанската демократическа партия, водена от Джафар Пишевари, обявява контрол над Ирански Азербайджан.[8][9] По-късно, на първия си конгрес през септември 1945 г. партията упълномощава формирането на селска милиция. Тази милиция започва безкръвен преврат на 18 ноември 1945 г.[10] и от 21 ноември контролира всички държавни постове в провинцията. Ирански Азербайджан „става автономна република под ръководството на 39-членния национален изпълнителен комитет“.[11] Единственият министър-председател на тази краткотрайна република е Ахмед Кордари.
В същото време САЩ непрекъснато увеличава военната си помощ за иранското правителство. Под натиск от западните сили Съветският съюз се отмята от подкрепата си за новосъздадената държава и иранските военни успяват да си възстановят контрола над региона през ноември 1946 г. Според Тадеуш Светоковски:
„Както се оказа, руснаците трябваше да признаят, че техните идеи за Иран са били недоносени. Въпросът за Ирански Азербайджан се превръща в един от първите на Студената война. Под натиска на западните сили съветските войски се оттеглят през 1946 г. и скоро след това автономната република се разпада. Членовете на Демократическата партия, бягащи от иранската власт, търсят убежище в Съветския съюз. В Табриз тълпите, които аплодират автономната република, вече поздравяват връщащите се ирански войски, а азербайджанските студенти публично изгарят своите написани на роден език учебници. Масата от населението очевидно не е готово дори за регионално самоуправление, след като се отказва от сепаратизъм“.[12]
Съветска подкрепа
[редактиране | редактиране на кода]Съветската военна подкрепа за новия автономен субект препятства иранската армия да възстанови правителствения контрол над района. След съветското оттегляне иранските войски навлизат в региона през декември 1946 г. и Пишевари и неговия кабинет бягат в Съветския съюз.[13] Според проф. Гари Р. Хес:
„На 11 декември иранските сили влизат в Табриз и правителството на Пешавари бързо пада. СССР има желанието да се откаже от своето влияние в (ирански) Азербайджан, което вероятно е резултат от няколко фактора, включително осъзнаването, че чувството за независимост е било преувеличено и че петролните концесии остават по-желана дългосрочна съветска цел“.[14]
Разпадане
[редактиране | редактиране на кода]На 13 юни 1946 г. е постигнато споразумение между централното правителство в Техеран и делегатите от Азербайджан, водени от Пишевари.[15] Чрез това споразумение той се съгласява да се откаже от автономията и да освободи своите министерства и премиерския пост. Неговият парламент се превръща в провинциален съвет – система, призната и предвидена в иранската конституция.
До средата на декември 1946 г. иранската армия, подкрепена от САЩ и британците [16], влиза отново в Табриз, като по този начин слага край на Автономната република Азербайджан след една пълна година от съществуването ѝ.[17] По време на беззаконното безвластие около 500 поддръжници на Ферке са убити.
Много от лидерите намират убежище в Азербайджанската ССР. Джафар Пишевари умира в автомобилна катастрофа в Баку през 1947 г., а премиерът Кордари е вкаран в затвора за много години и по-късно е освободен поради неуморните усилия на брат си Казем.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.iranicaonline.org
- ↑ Chelkowski, Peter J., Pranger, Robert J. Ideology and Power in the Middle East: Studies in Honor of George Lenczowski. Durham, Duke University Press, 1988. ISBN 9780822307815. OCLC 16923212.
- ↑ Abrahamian, Ervand. Iran Between Two Revolutions. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1982. ISBN 9780691053424. OCLC 7975938.
- ↑ Reza Shah Pahlavi: Policies as shah. – Britannica Online Encyclopedia
- ↑ Tadeusz Swietochowski, Russia and Azerbaijan: A Borderland in Transition. ISBN 0-231-07068-3
- ↑ Iran in claws of the bear, The failed Soviet landgrab of 1946, Farhad Tale, iUniverse books, 2007, ISBN 0-595-41345-5, p19
- ↑ Abrahamian, Ervand. Communism and Communalism in Iran: The Tudah and the Firqah-I Dimukrat (PDF) // International Journal of Middle East Studies 1 (4). Cambridge, MA, Cambridge University Press, October 1970. DOI:10.1017/s0020743800000702. с. 291 – 316.
- ↑ Sepehr Zabih. The Communist Movement in Iran, Berkeley, 1966, p. 99
- ↑ Ervand Abrahamian. Iran between Two Revolutions, Princeton, 1982, pp. 217 – 218
- ↑ Jessup, John E. A Chronology of Conflict and Resolution, 1945 – 1985. New York, Greenwood Press, 1989. ISBN 0-313-24308-5.
- ↑ Fred H. Lawson. „The Iranian Crisis of 1945 – 1946 and the Spiral Model of International Conflict“, International Journal of Middle East Studies, Vol. 21, No. 3. (Aug., 1989), p. 316
- ↑ Swietochowski, Tadeusz 1989. „Islam and the Growth of National Identity in Soviet Azerbaijan“, Kappeler, Andreas, Gerhard Simon, Georg Brunner eds. Muslim Communities Reemerge: Historical Perspective on Nationality, Politics, and Opposition in the Former Soviet Union and Yugoslavia. Durham: Duke University Press, pp. 46 – 60.
- ↑ Azerbaijan Crisis (1947 – 1948)
- ↑ Gary. R. Hess Political Science Quarterly, Vol. 89, No. 1 (March., 1974) [1]
- ↑ A. C. Edwards. „Persia Revisited“, International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944), Vol. 23, No. 1. (Jan., 1947), p. 58
- ↑ McEvoy, Joanne, O'Leary, Brendan. Power Sharing in Deeply Divided Places. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 2013. ISBN 9780812245011. с. 191.
- ↑ George Lenczowski. „United States' Support for Iran's Independence and Integrity, 1945 – 1959“, Annals of the American Academy of Political and Social Science, Vol. 401, America and the Middle East. (май 1972), p. 49
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azerbaijan People's Government в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |