Август Залески
Август Залески | |
Президент на Полша (в изгнание) | |
Мандат | 9 юни 1947 – 7 април 1972 г. |
---|---|
Назначен от | Владислав Рачкевич |
Предшественик | Владислав Рачкевич |
Наследник | Станислав Островски |
Министър на външните работи (в изгнание) | |
Мандат | 30 септември 1939 – 25 юли 1941 г. |
Министър-председател | |
Владислав Шикорски | |
Предшественик | Юзеф Бек |
Наследник | Едвард Рачински |
Министър на външните работи | |
Мандат | 15 май 1926 – 2 ноември 1932 г. |
Министър-председател | |
Кажимеж Бартел, Юзеф Пилсудски, Кажимеж Швиталски, Валери Славек, Александер Пристор | |
Предшественик | Каетан Джержикрай-Моравски |
Наследник | Юзеф Бек |
Лична информация | |
Роден |
13 септември 1883 г.
|
Починал | |
Погребан | Гробище на полските летци в Нюарк |
Гражданство | Полша |
Националност | поляк |
Родства | Шченсни Залески, Анна Шидловска |
Съпруга | Евелина Коморовска |
Полит. партия | |
Образование | Лондонско училище по икономика и политически науки |
Подпис | |
Военна служба | |
Отличия | |
Август Залески в Общомедия |
Август (Ау̀густ) Залѐски, герб Любич (на полски: August Zaleski) е полски политик и дипломат, шарже д'афер в Швейцария (1918 – 1919), посланик в Гърция (1920 – 1921), посланик в Италия (1922 – 1926), министър на външните работи (1926 – 1932, 1939 – 1941), президент на Полша в изгнание (1947 – 1972).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години и образование
[редактиране | редактиране на кода]Август Залески е роден на 13 септември 1883 година във Варшава, по това време в границите на Руската империя, в шляхтишкото семейство на Анна (с родово име Шидловска)[2] и Шченсни Залески, герб Любич. Баща му е собственик на имение в Стодулец, близо до Бар в днешна Украйна. През 1902 година Август завършва руската гимназия във варшавския квартал Прага, след което се записва в Юридическия факултет на Варшавския университет. В 1905 година руските власти затварят университета. На следващата година Август заминава за Великобритания, където постъпва като студент в Лондонското училище по икономика и политически науки. Там учи история на икономиката.[3]
В годините на Първата световна война
[редактиране | редактиране на кода]През 1912 година започва работа в библиотека „Крашински“ в родния си град. След избухването на Първата световна война две години по-късно, Залески се насочва към политиката. Участва в дейността на Лигата на полската държавност – анти-руска група бореща се за възстановяване на полската държава. През март 1915 година пристига в Англия, в качеството си на емисар на Лигата. От април 1917 година започва да издава списание „Полиш Ревю“ (на английски: Polish Review). Избран е за председател на Polish Information Committee. Също така успява да организира курс по полски език в Кингс Колидж, благодарение на финансовата подкрепа от страна на Александер Лебницки и Юзеф Витенберг.[4]
Дипломатическа и политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]В 1918 година заминава за Швейцария, където за кратък период от време изпълнява функциите на ръководител на дипломатическата мисия на възстановената полска държава. След 11 ноември новият външен министър Игнаци Ян Падеревски го назначава шарже д'афер на Полша в Швейцария. През февруари 1919 година е част от полската делегация на Парижката мирната конференция. Лятото на същата година се завръща в Полша и е назначен за ръководител на отдел във външно министерство.[5]
През 1920 година Август се жени за Евелина Коморовска. Двамата не успяват да се сдобият с деца. Малко след сватбата Залески е изпратен като посланик в Гърция, където престоява до началото на 1921 година. След завръщането си в Полша оглавява като директор политическия департамент на външно министерство. От 1922 до 1926 година е посланик в Италия. Няколко месеца след пристигането си в Рим властта е взета от фашистката партия на Бенито Мусолини. Залески поддържа добри отношения с новата власт, но не симпатизира на идеологията и. През 1926 година му е предложено да замине като посланик в Япония. Отказва това назначение заради лошите си отношения с външния министър Александер Скшински.[6]
След организирания от Юзеф Пилсудски преврат от 12 – 15 май 1926 година Залески е назначен за външен министър.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) August Zaleski. president.pl. Посетен на 25 юни 2018 г.
- ↑ ((pl)) Anna Zaleska. geni.com. Посетен на 30 юни 2018 г.
- ↑ ((pl)) Kamieniecki, Andrzej. August Zaleski jako dyplomata. Mazowieckie Studia Humanistyczne, t. 8, nr 2, 2002. с. 221. Посетен на 30 юни 2018 г. Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ ((pl)) Kamieniecki, Andrzej. August Zaleski jako dyplomata. Mazowieckie Studia Humanistyczne, t. 8, nr 2, 2002. с. 222 – 223. Посетен на 30 юни 2018 г. Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ ((pl)) Kamieniecki, Andrzej. August Zaleski jako dyplomata. Mazowieckie Studia Humanistyczne, t. 8, nr 2, 2002. с. 225. Посетен на 30 юни 2018 г. Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ ((pl)) Kamieniecki, Andrzej. August Zaleski jako dyplomata. Mazowieckie Studia Humanistyczne, t. 8, nr 2, 2002. с. 225 – 226. Посетен на 30 юни 2018 г. Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ ((pl)) Kamieniecki, Andrzej. August Zaleski jako dyplomata. Mazowieckie Studia Humanistyczne, t. 8, nr 2, 2002. с. 226. Посетен на 30 юни 2018 г. Архив на оригинала от 2018-06-30 в Wayback Machine.
Владислав Рачкевич | → | Президент на Полша (в изгнание) (1947 – 1972) | → | Станислав Островски |
|
- Президенти на Полша
- Министри на външните работи на Полша
- Полски сенатори
- Възпитаници на Лондонското училище по икономика и политически науки
- Носители на Ордена на Белия орел
- Носители на Ордена на Възраждане на Полша
- Носители на ордена на Почетния легион
- Носители на Ордена на Свети Олаф
- Носители на Ордена на Белия лъв
- Носители на Ордена на Леополд
- Носители на Ордена на Звездата на Румъния
- Носители на Ордена на Трите звезди
- Носители на Ордена на Бялата роза
- Рицари малтийци
- Поляци във Великобритания
- Родени във Варшава
- Починали в Лондон