Направо към съдържанието

X (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
X
X Development LLC
ТипДъщерна компания
ИндустрияНаучноизследователска и проектно-конструкторска дейност
ПредшественикGoogle X (2010 – 2015)
Основаване
  • януари 2010;
    преди 14 години     (2010-01) (като Google X, в Google)
  • 2 октомври 2015 г.;
    преди 9 години     (2015-10-02) (като X, в Alphabet Inc.)
Основатели
СедалищеМаунтин Вю, Калифорния,  САЩ
Ключови личностиАстро Телер (CEO)
ПродуктиИзкуствен интелект
Изчислителна невробиология
Здравеопазване
Биотехнология
Холдингова компания
Уебсайтx.company
X в Общомедия

X Development LLC. (преди известна като Google X)[1][2] е американска полусекретна научноизследователска организация в състава на холдинга Alphabet. Разположена е на около километър от седалището Googleplex в Маунтин Вю, (Калифорния)[3][4]. Основана е през януари 2010 г.[5] На 2 октомври 2015 г., след пълно реструктуриране на Google към Alphabet, Google X става независима компания от холдинга Alphabet и е преименувана на X.

Основните направления на дейност на компанията са включени в списък от примерно 100 проекта на перспективни технологии, такива като автономен автомобил, очила с допълнена реалност, достъп до Интернет с помощта на въздушни балони в стратосферата[6], обучаема невронна мрежа, използваща разпознаване на реч и извличане на обекти от видео – например появяване на котка[7], а също интернет на нещата[4][8].

Google X многократно отрича, че извършва дейности, свързани с идеята за космически асансьор[9], въпреки нееднократните заявления от страна на трети лица в The New York Times през 2011 г.[10]

На 23 май 2013 г. Google купува американската компания Makani Power, която произвежда хвърчила с вятърни турбини, което позволява да се получава евтина енергия от възобновяеми източници.[11] През 2020 г. тази дейност е закрита, тъй като пътят към пазара „се оказал по-дълъг и рискован, отколкото се е предполагало“.[12]

Репортерът на списание Businessweek, който посещава Google X през 2013 г., я описва като „обикновено двуетажно здание от червени тухли, разположено на около половин миля от главния кампус на Google. Пред фасадата се намира фонтан и има много велосипеди, с които служителите ходят до главния кампус.“[3]

Някои проекти

[редактиране | редактиране на кода]

Проектът Glass

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Google Glass
Google Glass, управлявани чрез вграден тъчпад

Google Glass е проект по изследвания и разработки за създаване на очила-дисплей с очила с допълнена реалност[13]. Целта на проекта е получаване в режим hands-free на информация, достъпна понастоящем за повечето потребители на смартфони[14], и предоставяне на възможност да се използва Интернет с помощта на команди, давани на естествен език[15].

Автономният автомобил на Google

[редактиране | редактиране на кода]
Lexus RX450h, преработен в автономен автомобил от Google

Автономният автомобил на Google е проект на Google X, който се състои в разработване на технология за управляване на колата без водач. Проектът се ръководи от инженер Себастиан Трун, директор на Станфордската лаборатория за изкуствен интелект и един от разработчиците на Google Street View. Колективът на Трун в Станфорд създава робота автомобил Stanley, който печели през 2005 г. състезанието DARPA Grand Challenge и получава награда от $2 млн. от Министерството на отбраната на САЩ[16]. Екипът разработчици се е състоял от 15 инженери, работещи за Google, сред които Крис Урисън, Майк Монтемерло и Антони Левандовски[17].

Властите на щата Невада през юни 2011 г. приемат закон за възможността да се кара автомобил без водач на територията на щата, с лобиране от страна на Google[18][19][20]. „Шофьорска книжка“ е дадена на колата Toyota Prius, модифицирана с помощта на разработената от Google експериментална технология за управление без участие на човек[21]. През август 2012 г. групата разработчици обявява, че са изминали 300 хиляди мили на автомобил без участие на водач, без аварии, при това, като правило, на пътя постоянно е имало поне десетина автомобила[22].

Проектът Loon

[редактиране | редактиране на кода]
Изследователски балон по проекта „Loon“.

Проект „Loon“ се разработва от X с цел да се предостави достъп до Интернет на всички земни жители, независимо къде живеят. Тази възможност трябва да се осигури чрез балони, пуснати в стратосферата на височина около 20 km, като така се създаде въздушна безжична компютърна мрежа, която да поддържа скоростта на достъп до услугите 3G[23][24][25][26]. Към 2014 г. балоните на проекта Google Loon са пролетели над 1 500 000 km[27]. През юли 2018 г. Loon излиза от X и става дъщерна компания на Alphabet. През януари 2021 г. е обявено закриване на компанията.[28]

Проектът Wing

[редактиране | редактиране на кода]

Проектът Wing на X има за цел бърза доставка на продукт и други товари по населени места с помощта на летателни апарати, аналогично на концепцията Amazon Prime Air. При обявяването на проекта на 28 август 2014 г. той вече две години тайно е бил разработван в Google, а пълномащабни тестове се провеждани в Австралия. Летателните апарати (своеобразни дронове, хибриди между самолет и хеликоптер) излитат вертикално, след това се обръщат в хоризонтално положение за самия полет. За доставката те спират („увисват“) над мястото и спускат пакета с въже на земята. В края на въжето се намира малък електронен сензор, който „усеща“, че пратката се е допряла до земята, откача въжето от нея и то се прибира обратно в дрона. При този начин на доставка е установено, че съществено се повишава безопасността и се изключва възможността пропелерът на дрона да засегне нещо по време на получаване на пратката[29].

През юли 2018 г. проектът Wing преминава в отделна компания[30].

Verily

[редактиране | редактиране на кода]

Биомедицинското подразделение на Alphabet Inc. Verily Life Sciences провежда изследвания в областта на здравеопазването. В частност, разработват се „умни“ контактни лещи[31].

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ X – The Moonshot Factory
  2. ↑ Andrey Frolov. Тред об инструментах для изучения машинного обучения от экс-сотрудника Google X – Карьера на vc.ru // vc.ru, 2018-10-09. Посетен на 2019-02-28.
  3. ↑ а б Stone, Brad. Inside Google's Secret Lab // Businessweek, 2013-05-22. Посетен на 2013-05-26.
  4. ↑ а б Google’s Lab of Wildest Dreams // The New York Times, November 13, 2011. Посетен на February 23, 2012.
  5. ↑ Secret Google lab 'rewards failure' // BBC News. Посетен на 2019-03-01. (на английски)
  6. ↑ Lardinois, Frederic. Google X Announces Project Loon: Balloon-Powered Internet For Rural, Remote And Underserved Areas // TechCrunch. 14 June 2013. Посетен на 17 June 2013.
  7. ↑ How Many Computers to Identify a Cat? 16,000 // The New York Times, June 25, 2012. Посетен на September 11, 2012.
  8. ↑ Stone, Brad. Inside Google's Secret Lab // Businessweek. 22 May 2013. Посетен на 23 May 2013.
  9. ↑ Bryant, Martin. Google X Lab will reveal another ‘moonshot’ next month – but it’s not working on a space elevator // The Next Web. 12 March 2013. Посетен на 24 June 2013.
  10. ↑ At Google X, a Top-Secret Lab Dreaming Up the Future // The New York Times. 2011-11-13.
  11. ↑ Google acquires kite-power generator // BBC News. Посетен на 23 May 2013.
  12. ↑ Lardinois, Frederic. Alphabet takes the wind out of its Makani energy kites // 19 February 2020. Архивиран от оригинала на 2020-12-18. Посетен на 27 December 2020.
  13. ↑ Goldman, David. Google unveils 'Project Glass' virtual-reality glasses // Money. CNN, 4 April 2012.
  14. ↑ Albanesius, Chloe. Google 'Project Glass' Replaces the Smartphone With Glasses // PC Magazine, 4 April 2012.
  15. ↑ Newman, Jared. Google's 'Project Glass' Teases Augmented Reality Glasses // PCWorld, 4 April 2012.
  16. ↑ John Markoff. Google Cars Drive Themselves, in Traffic // The New York Times. 2010-10-09. Посетен на 2010-10-11.
  17. ↑ Sebastian Thrun. What we're driving at // The Official Google Blog, 2010-10-09. Посетен на 2010-10-11.
  18. ↑ Nevada enacts law authorizing autonomous (driverless) vehicles // Green Car Congress, 2011-06-25. Посетен на 2011-06-25.
  19. ↑ Alex Knapp. Nevada Passes Law Authorizing Driverless Cars // Forbes. 2011-06-22. Посетен на 2011-06-25.
  20. ↑ John Markoff. Google Lobbies Nevada To Allow Self-Driving Cars // The New York Times. 2011-05-10. Посетен на 2011-05-11.
  21. ↑ Mary Slosson. Google gets first self-driven car license in Nevada // Reuters. 2012-05-08. Архивиран от оригинала на 2012-05-11. Посетен на 2012-05-09.
  22. ↑ Official Blog: The self-driving car logs more miles on new wheels Posted: Tuesday, August 07, 2012 by Chris Urmson, Engineering Lead
  23. ↑ Levy, Steven. How Google Will Use High-Flying Balloons to Deliver Internet to the Hinterlands // Wired. 14 June 2013. Посетен на 15 June 2013.
  24. ↑ Google to beam Internet from balloons // Agence France-Presse. Google, 15 June 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-17. Посетен на 16 June 2013.
  25. ↑ Google launches Project Loon // The New Zealand Herald. 15 June 2013. Посетен на 15 June 2013.
  26. ↑ Lardinois, Frederic. Google X Announces Project Loon: Balloon-Powered Internet For Rural, Remote And Underserved Areas // TechCrunch. 14 June 2013. Посетен на 15 June 2013.
  27. ↑ Шары Project Loon уже преодолели свыше 1 500 000 км // Архивиран от оригинала на 2015-08-15. Посетен на 2014-12-03.
  28. ↑ Business, Michelle Toh, CNN. Alphabet is shutting down Loon, its ambitious internet balloon venture // Посетен на 2021-01-24.
  29. ↑ Google представила проект Project Wing – система быстрой доставки посылок при помощи БПЛА
  30. ↑ Alphabet to make Loon, Wing projects independent companies // Reuters. 2018-07-11. Посетен на 2019-03-01.
  31. ↑ Verily. Inventing new technologies and services to help people live healthier lives
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=X_(компания)&oldid=12023390“.