Направо към съдържанието

Watermark (албум на Еня)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Watermark
Албум на Еня
Записанюни 1987 – април 1988 в Orinoco (Лондон, Англия)
Издаден19 септември 1988
Жанрембиънт, ню ейдж, келтска музика
Времетраене39:42 (стандартно издание)
42:46 (1989 и 1991 – преиздаване)
Музикален издателWEA (Обединено кралство), Гефън Рекърдс (САЩ)
Пореден албумВтори студиен
Продуцент(и)Ники Райън, Рос Кълъм, Еня
ЕзикАнглийски, Ирландски и Латински
Професионална оценка
Хронология на Еня
Enya
(1987) 		Watermark
(1988) 		Shepherd Moons
(1991)
Сингли от Watermark
  1. „Orinoco Flow“
    Издаден: 15 октомври 1988
  2. „Evening Falls...“
    Издаден: 1988
  3. „Storms in Africa“
    Издаден: 1989
  4. „Exile“
    Издаден: 1991

Watermark („Воден знак“ от англ.) е вторият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 19 септември 1988 г. от WEA. След издаването на предходния ѝ албум Enya (1987) тя си осигурява договор за звукозапис с Уорнър след случайна среща с президента на лейбъла Роб Дикинс, който е фен на музиката ѝ. Договорът ѝ позволява значителна творческа свобода с минимална намеса от страна на лейбъла и без крайни срокове за завършване на албумите. Еня записва Watermark за десет месеца с дългогодишните си сътрудници: мениджърът, продуцентът и аранжорът ѝ Ники Райън и съпругата му – текстописката ѝ Рома Райън. Първоначално албумът е записан в Ирландия под формата на демо, преди продукцията да се премести в Лондон, за да се презапише, миксира и мастеризира дигитално. Watermark включва музика в различни стилове, показвайки звученето на Еня с многопистов вокал с клавишни, перкусии и елементи от келтска, ембиънт и ню ейдж музика, въпреки че Еня вярва, че нейната музика не принадлежи към последния жанр.

Watermark получава много положителни отзиви от критиката и се превръща в неочакван търговски успех, който води изпълнителката до световна слава. Той достигна пето място в класацията на UK Albums Chart, номер 25 в Билборд 200 в Съединените щати и достигна номер едно в Нова Зеландия и Швейцария. Той е сертифициран като четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) и Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажби от 1,2 милиона копия Обединеното кралство във и 4 милиона копия в Съединените щати. За да популяризира албума си, Еня стартира световно промоционално турне, което включва интервюта, изяви и изпълнения на живо. От албума са издадени четири сингъла, включително международният хит в Топ 10 Orinoco Flow, който е три седмици на първо място в Обединеното кралство. Албумът е преиздаден през 1989, 1991 и 2009 г.. Първите две преиздания съдържат Storms in Africa (Part II) като бонус парче, а последното издание е японско и включва още едно парче, озаглавено Morning Glory.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

През март 1987 г. 26-годишната Еня издава своя едноименен дебютен самостоятелен албум Enya с лейбъла Би Би Си Рекърдс в Обединеното кралство и с Атлантик Рекърдс в Съединените щати.[1] Първоначално е направен като саундтрак към документалната поредица на Би Би Си 2 The Celts („Келтите“), с Еня и нейните творчески партньори от пет години насам Ники Райън и съпругата му Рома Райън. Това е малък търговски успех, достигайки 69-о място в Обединеното кралство. Скоро след издаването му Роб Дикинс, тогавашен президент на Уорнър Мюзик UK, става фен на албума, пускайки си го всяка вечер преди сън.[2] Седмици по-късно той среща Еня и семейство Райън случайно на годишните награди на Асоциацията на ирландската звукозаписна музикална индустрия в Дъблин, където Дикенс научава, че Еня обмисля да подпише договор с конкурентен лейбъл, което го кара да я привлече към Уорнър. След период на преговори Дикинс подписва с певицата, като изпълнява желанието ѝ за пълна творческа свобода без намеса от страна на ръководството или крайни срокове за завършване на албумите.[3][4] По-късно Дикинс казва: „Понякога подписваш договор, за да правиш пари, а понякога подписваш договор, за да правиш музика. Това явно беше последното... Просто исках да бъда включен в тази музика.“[5] След това Еня напуска Атлантик Рекърдс и подписва с ръководената от Уорнър Гефън Рекърдс, за да се справи с разпространението си в Северна Америка.[6]

Запис

[редактиране | редактиране на кода]
Roland Juno-60, любимата клавиатура на Еня, която тя използва в Watermark. През 1989 г. казва: „Не ихме се разделили с нея за нищо на света“.[7]

Със зелена светлина за направата на нов албум Еня записва Watermark от юни 1987 г. до април 1988 г.[7][8] Първоначално албумът е записан в демо форма в Студио „Еглъ“ (Aigle Studio) – 16-пистово съоръжение, разположено в мазето на дома на сем. Райън в Артейн – северно предградие на Дъблин.[9] Ники Райън си служи с лентова машина Fostex E16 с високоговорители KEF и Yamaha NS-10M за наблюдение, два модела Alesis MIDIverb II, ATC Q1 за реверберация и Roland SDE-1000 Digital Delay за дилей.[10] Той полага съзнателни усилия да не включва аудио компресия, тъй като иска музиката да звучи задоволително „в края на записа“.[9][10] Еня написва и записва албума без използване на click track, за да запази по-естественото усещане на музиката.[7] Тя свири на различни клавиатури и синтезатори, включително Yamaha master keyboard KX88, Yamaha TX802, Oberheim Matrix-6R, Akai S900, Roland D-50, Juno-60 и PPG Wave.[3] Juno-60 е неин фаворит. Преди да запише албума, тя има намерение да замени частите му с по-добрo звучене, но не можа да намери по-добри заместители, така че те са оставени.[9]

След като демо версията на албума е направена, Дикинс поисква той да бъде презаписан дигитално в по-професионално студио, тъй като аналоговото оборудване в Aigle създава изобилмо съскане на лентата, което причинява проблем на музиката.[11] Ники установява, че качеството на многопистовите вокали на Еня също е намаляло, оставяйки им единствената възможност да бъдат презаписани, въпреки че по-късно установява, че цифровият запис е загубил „топлотата си в долния регистър“.[9] Записът се прави в Студиа Ориноко в Бърмъндзи, Лондон с Рос Кълъм, който изпълнява съвместна продукция, инженеринг и миксиране, и трае два месеца.[3][12] Песните Storms in Africa и Orinoco Flow са завършени на двете звукозаписни 32-пистови машини на Мицубиши.[9] Далеч от „интимната и лична“ обстановка в домашното им студио Еня намира работата в Лондон по-трудна, тъй като натовареният град води до доста разсейвания.[13] Ники казва, че студиото е проектирано „по напълно луд начин", което той и Еня намират за по-привлекателно за работа.[3] По време на последните етапи на записа изпълнителката се спъва на стъпало и има две порязвания на коляното. Тя продължава да работи, „приемайки тези тежки болкоуспокоителни, седнала на бюрото в студиото, с единия крак, подпрян на възглавници“.[14] Кълъм завършва по-голямата част от миксирането на албума в Wessex Sound Studios; Джим Бартън е миксърът на песента Orinoco Flow.[12]

Watermark твърдо утвърждава звученето на Еня с многопластови вокали, с песни, ориентирани към клавиатурата с и влияние на келтската музика. Еня чувства нуждата от наслагване на вокали, за да добави „човешки елемент“ към музиката си, тъй като само използването на клавиатури и цифрово семплиране ѝ звучи „малко линейно и право“.[15] Идеята за мултивокалите възниква, когато Еня в началото на 80-те години е член на Кланад – келтската фолк група на нейното семейство. С Ники Райън като техен мениджър. повлиян от Бийч Бойс и техниката „Стена на звука“, прочута с продуцента Фил Спектор, двамата често обсъждат идеята да наслоят гласа на Еня, за да го направят свой собствен инструмент. След експериментиране с концепцията в албума Enya вокалите стават по-утвърдени в Watermark, като над 200 вокални песни са старателно записани за определени части. В един случай са записани около 90 парчета в период от няколко дни, но двамата чувстват, че не звучат правилно, затова ги трият и започват отначало. Такъв е случаят особено по време на записа на Miss Clare Remembers – инструменталното пиано парче, в което те експериментират с идеята за добавяне на вокали, но решават да не ги запазят.[9]

Песни

[редактиране | редактиране на кода]

Watermark е съставен от единадесет песни, в осем от които Еня и Рома Райън са посочени като съавтори. Останалите три са инструментални, композирани единствено от Еня.[12] Тя има вече соло изпълнения като вокал в албума си Enya, но иска те да се изпълняват от различни инструменти в Watermark[9] и наема допълнителни музиканти, за да свирят написаните вече части: Нийл Бъкли свири на кларинет в On Your Shore, Крис Хюз свири на рототоми в River и на рототоми и африканския ръчен барабан в Storms in Africa, а Дейви Спилайн допринася за концертната свирка и ирландските гайди в Exile и Na Laetha Geal M'óige.[12] Еня пее на ирландски– нейният майчин език, както и на английски и латински език.[6] През 2000 г. тя поглежда назад към албума: „Поглеждайки назад... думите са на загуба, на размисъл, на изгнание – не непременно от нечия страна, а от тези, които сърцето обича. Той има за своя тема търсенето, копнежа, посягането към отговор. Океанът е централно изображение. Той е символът на едно голямо пътуване“.[16]

Страна A

[редактиране | редактиране на кода]

Watermark започва с едноименното заглавно парче „Воден знак“ – традиция, която Еня възприема и в следващите си три албума. Заглавието му произлиза от стихотворение, което Рома Райън пише по време на записа, което я вдъхновява да назове песента по този начин. Въпреки това парчето е записано като инструментално и стихотворението остава неизползвано. Отпечатано е за първи път в бележките в бокс сета на Еня от 2002 г. Only Time – The Collection.[17] Еня и Ники посвещават парчето на Боунс Хау – американски продуцент и приятел на Ники, който е вдъхновението зад единствената дума, която Еня пее в парчето: „Хау“ (Howe).[3] По време на среща с Еня Даяна, принцесата на Уелс разкрива, че „Воден знак“ ѝ е любим.[18]

Cursum Perficio се появява, след като Еня и семейство Райън гледат документален филм за американската актриса и модел Мерилин Монро, която веднъж написва фразата върху плочките на входа. Това означава „Вашето пътуване свършва тук“ на латински език и Рома завършва набор от латино текстове, базирани на фразата.[9] Еня иска нейните вокали да бъдат „смели и откровени“ като този на хорово парче и осъзнава рано, че преводът на текстовете ѝ на английски или ирландски няма да допълни музиката, така че е използван латински.[15]

On Your Shore („На твоя бряг“) се отнася до плажа Magheragallon в родния град на Еня Гуидор в графство Донигал, северозападна Ирландия, където има гробище с гробовете на баба ѝ и дядо ѝ.[19] Нейната емоционална и лична връзка с детството я вдъхновява да напише парчето.[8] Тя обяснява: „Когато първите хора са живели в Гуидор, е имало нещо като подслон за рибарите... Морето е придошло по време на проповед и всички са били пометени. Има много такива истории, където обикновено започваме да говорим за тях и се развива песен.“[19] Първоначално е написано като инструментално парче, но Еня и Ники откриват, че текстовете подхождат по-добре на него. За песента са направени множество „вокални експерименти“, но нито един от тях не подхожда на музиката, така че Еня взима по-простата форма на единичен вокал с един синтезатор. Солото за кларинет първоначално е свирено в демото на парчето, но Ники предлага кларинет като най-подходящият инструмент, който подхожда на вокалите, които Еня използва, когато го пее.[9]

Storms in Africa („Бури в Африка“) произлиза от мелодия, която Еня свири на Juno-60, след като Ники предварително настройва звук, използвайки функцията арпеджо и я моли да разработи нещо с нея. Той се връща в студиото няколко часа по-късно, за да открие, че Еня е измислила последователността на акордите на песента, което го вдъхновява да предложи заглавието. Оттук нататък той помага за „насочването ѝ“ и за аранжимента.[9] Песента получава име след записа.[3] Записани са две версии с ирландски и английски текстове; Рома си спомня, че ирландската версия става фаворит, с който Еня и Ники също са съгласни, което води до добавянето ѝ в албума.[17] Английската версия, озаглавена Storms in Africa (Part II), става B страна на сингъла му през 1989 г. и бонус песен за някои по-късни издания на албума Watermark.[20][21]

Пишейки за Exile („Изгнание“) през 2002 г., Рома вярва, че темата за самотата от раздялата с нечия любов се посреща и с „надежда и решимост“ за завръщането на любимия човек.[17] Първоначално песента е записана с вокали без думи, но Дикинс смята, че ще работи по-добре с текст, по-специално със стихотворение на Уилфред Оуен. Рома е запозната с някои от творбите на Оуен и написва сбор от текстове, вдъхновени от техния стил.[2] Еня и Ники пожелават да включат шакухачи – японска флейта на пистата, но не могат да намерят достатъчно добър изпълнител. Вместо това, както обяснява Ники, те наемат „циганин да свири на флейта“.[9] Вокалната версия е издадена като B страна на сингъла на Еня от 1992 г. Book of Days, озаглавен As Baile.[22]

Miss Clare Remembers („Г-ца Клер си спомня“) е преработена версия на едноименното пиано инструментално парче, което Еня първоначално записва през 1983 г. като неин първи проект като соло изпълнителка. През 1984 г. то е издадено с лейбъла Touch Travel на аудиокасета с музика на различни изпълнители.[23] Когато песента е презаписана за Watermark, Еня и Ники се заиграват с добавянето на вокали и други инструменти, но се съгласяват с това, че звучи най-добре като пиано парче.[9] Заглавието му се отнася до едноименната книга на английската писателка Мис Рийд, чиито изображения на селския живот и хората, живеещи там, се харесват на Еня. Рома смята, че парчето „възвръща наивността и невинността на една епоха и място, далеч от вихъра и натиска на сложното общество“.[17]

Страна B

[редактиране | редактиране на кода]

Orinoco Flow („Течението на Ориноко“) е последната песен, написана за албума,[17] но е и тази, за която Еня си спомня като трудна за работа. Това включва няколко прекъсвания в записа, преди тя да се върне към него няколко седмици след това. По-късно тя посочва липсата на крайни срокове за завършване на албума, както е предоставено в нейния договор с Уорнър, което позволява песента да се развива за определен период от време, докато „успяхме накрая да я слушаме и да кажем: „Това е добре““.[24] Тя произлиза от риф, разработен от нея, след като Ники ѝ предлага да изсвири мелодия в пет октави. Те оставят аранжимента такъв, какъвто е, докато не разбират, че албумът се нуждае от още една песен. Песента се развива около първоначалния риф, като сам той се превръща в част от припева.[7] По-ранна версия на песента не съдържа бридж и има репликата "Sail away...„след всеки ред, за който Дикинс по-късно казва: „Подлудява ме“, но разпознава потенциала му, ако се работи върху него.[25] Неговото пицикато въведение, което е сравнено със сингъла на Анди Уилямс от 1963 г. Can't Get Used to Losing You,[19] е генезисът на вдъхновението на Рома за текста на песента, след като тя чува уводната част, докато гледа от прозореца на студиото и вижда как децата ѝ скачат.[26] Дикинс и Кълъм са споменати в текстовете в редовете: „Можем да управляваме, можем да се приближаваме с Роб Дикинс на кормилото. Можем да въздъхнем, да кажем сбогом на Рос и неговите зависимости“, като последното е препратка към региона на Антарктида, известен като Колония Рос (Ross Dependency).[12] Дикинс разбира за това едва след отпечатването на албума, което отначало го смущава и първоначално иска да го промени, но скоро си променя мнението, след като сингълът става номер едно. „Всички тези години по-късно“, казва той, „ако чуя тази реплика... не мога да не се усмихна".[25]

Evening Falls... („Пада вечер“) е песен, която Рома описва като „песен на пътуващ дух“.[17] Тя се основава на историята за призрак, чута от Рома за жена, която имала повтарящи се сънища за къща в Америка, но случайно се натъква на нея години по-късно в Англия. След като влязат в къщата, обитателите ѝ се страхуват от жената, тъй като обясняват, че тя обитава къщата всеки път, когато я сънува. Ники смята, че мелодията, която Еня написва, отговаря на историята, което кара Рома да напише текст, вдъхновен от нея.[2]

River („Река“) е инструментално парче, наречено така от Ники, след като музиката предизвиква образа на река в съзнанието му. Той знае, че Еня има окончателното решение относно заглавията на песните, но тя харесва предложението му.[2] Парчето е записано за около десет минути, като Еня свири директно на лента.[3] Ники говори за стила на Еня за композиране за песен: „Има пет синтезатора в MIDI, но след това тя свири акорди върху тези произволни арпеджатори с ноти, които изскачат и излизат там, където не ги очакваш. По някакъв начин тя успява да работи".[9] След това за допълнителни звуци е използвана клавиатура PPG Wave.[3]

The Longships („Дълги кораби“) се позовава на дългите военни кораби, използвани от викингите, които нахлуват в Ирландия през 795 г. сл. н.е. и вече са се установили в Дъблин до 841 г. сл. н.е.[9]

Na Laetha Geal M'óige (от ирл. „По-светлите дни на моята младост“) е за спомените от детството на Еня.[17] Това е с посвещение на ирландски език на нейните баба и дядо.[12]

Художествена дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Логото на Еня е използвано за първи път на предната обложка на Watermark и по-късно е използвано в повечето от бъдещите ѝ албуми.

Обложката на албума е илюстрирана с дизайн на графичния дизайнер Лорънс Дънмор. Изображението на обложката с Еня е заснето от Дейвид Хискук с допълнителна фотография от Ръсел Ями[12] с ръчно нарисувани „слоеве и слоеве от изображения“ отгоре.[27] Дикинс осъзнава, че дизайнът на обложката е важен аспект в маркетинговата кампания, за да гарантира успеха на албума, тъй като това „не е от типа музика, която лесно се вписва в Радио Би Би Си 1.“ Еня е много доволна от обложката, като я нарича „много класическа“ и „в унисон с музиката“, и тя не я представя като последното „момиче на сцената“ подобно на други соло изпълнителки по онова време като Мадона и Кайли Миноуг.[2] Произведението на изкуството дава вдъхновение за музикалния видеоклип към песента Orinoco Flow.[27] Дикинс решава да не включва подробен набор от информационни бележки и текстове на песните с техните преводи, за да насърчи слушателя да създаде свои собствени образи и разбиране, когато слуша албума – решение, което Еня подкрепя.[7]

Издаване и комерсиален прием

[редактиране | редактиране на кода]

За да предизвика интерес към албума, Уорнър организира частен прием за представянето му в Галерия „Серпентина“ в Хайд Парк и в хотел Уестбъри в Лондон една седмица преди излизането му.[28] Watermark е пуснат на 19 септември 1988 г. в Обединеното кралство;[29] следва издаването му в Съединените щати на 10 януари 1989 г.[30] от Гефън Рекърдс.[31] Албумът е успешен в класациите, влизайки в Британската класация на албумите под № 46 за седмицата от 15 октомври 1988 г. преди триседмично изкачване до своя връх № 5. В първоначалното си издание албумът прекарва 54 седмици в класацията, връщайки се всяка година от 1989 до 1995 г. за общо 99 седмици.[32] В Съединените щати той дебютира в класацията Билборд 200 под № 100[33] в седмицата от 4 февруари 1989 г.[34] Албумът има стабилно изкачване и достига своя пик № 25 в седмицата, завършваща на 22 април 1989 г. Той присъства в класацията общо 39 седмици.[35] В класацията на Билборд за ню ейдж албуми албумът достига връхната си позиция № 2 по време на 286-седмичния си престой.[36] Албумът е № 1 в Нова Зеландия[37] и Швейцария.[38]

До януари 1989 г. Watermark е продаден в над 20 хил. копия в Ирландия и 300 хил. копия в Обединеното кралство.[39] Пет години по-късно той е сертифициран като четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) за продажбата на 1,2 млн. копия.[29] В Съединените щати Watermark продава 500 хил. копия през първите четири месеца от излизането си. След 7 години албумът е сертифициран като четирикратно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажбата на 4 млн. копия. Продадени са 1 млн. копия в страната между март 1995 г. и март 1996 г.[31] През ноември 2008 г. сп. Билборд съобщава, че албумът е продаден в 3 877 571 копия в Съединените щати според данни, проследявани от Nielsen SoundScan от 1991 г.[40] В световен мащаб албумът е продаден в около 8 млн. копия.[41]

Еня издава четири сингъла от Watermark между 1988 и 1991 г. Orinoco Flow е водещият сингъл, издаден през октомври 1988 г. и той влиза в Класацията за сингли на Обединеното кралство на № 29. Изкачва се до № 5 през втората седмица, преди да достигне № 1 през третата седмица, оставайки на върха в продължение на три последователни седмици.[32] Сингълът е сертифициран със сребро от BPI за 250 хил. продадени копия през първия месец на издаване.[42] Дикинс забелязва, че част от публиката е объркана относно заглавието на песента и иска от служителите на магазина Sail Away, така че той нарежда заглавието да бъде променено при последвалите отпечатки на Orinoco Flow (Sail Away).[43] Сингълът се превръща в кросоувър хит в Съединените щати, след като се излъчва по прогресив рок, Топ 40 и радиостанции във формат ню ейдж.[44] Evening Falls... също излиза през 1988 г. и достига своя връх на № 3 в Ирландия и на № 20 в Обединеното кралство. Следва Storms in Africa, който достига № 12 в Ирландия и № 41 в Обединеното кралство.[32] През 1991 г., след като Exile е използван в саундтрака на американския игрален филм „История в Лос Анжелис“. (1991), той е издаден като четвърти сингъл от албума. За всеки сингъл е заснет музикален видеоклип с режисьор Майкъл Геогеган и е включен във видео компилацията Moonshadows, издадена на VHS и Laserdisc от Уорнър Мюзик Вижън и Уорнър Рипрайз Видео през 1991 г.[45]

Еня е на световно медийно турне от септември 1988 г. до май 1989 г., включващо преса, радио и телевизионни интервюта и изяви, подписи на записи и изпълнения на плейбек на песни от Watermark. Сред нейните изпълнения са Orinoco Flow в британското музикално шоу Top of the Pops на 19 октомври 1988 г. и Storms in Africa на Световните музикални награди през 1989 г. в Монте Карло.[28] На 32-рите награди Грами през 1990 г. Orinoco Flow е номиниран за най-добро ню ейдж изпълнение и най-добро музикално видео.[46]

Критичен прием

[редактиране | редактиране на кода]
Професионален рейтинг
Детайлни резултати
Източник
Оценка
Олмюзик5/5 звезди[47]
Encyclopedia of Popular Music4/5 звезди[48]
Хот Прес11/12[49]
Орландо Сентинел4/5 звезди[50]
Ролинг Стоун4/5 звезди[51]
The Rolling Stone Album Guide3.5/5 звезди[52]
Вилидж ВойсD+[53]

Албумът Watermark получава като цяло положителни отзиви от критиците.

В своята рецензия от април 1988 г. репортерът на ирландското списание Hot Press Лиъм Фей пише, че албумът е „ценни за цял живот гледки, звуци и преживявания, спускащи се в подреден и ясен слухов аквариум“. Той хвали неговите оркестрови вокали в Cursum Perficio, инструментите в Storms in Africa, The Longships и Exile, както и „изящния течен поп“ на Orinoco Flow, който, както той прогнозира, „трябва да е хит сингъл“. Фей е наясно, че текстовете в подобни видове музика могат да бъдат слабото място, но смята, че текстовете на Рома са „цялостни и са идеално изваяни, за да позволят на гласа на Еня да се носи между пропуските и паузите“. Фей също чувства, че "Na Laetha Geal M'óige, On Your Shore" и Evening Falls... „за тяхно добро [звучат] твърде като химн“ и бледо в сравнение с останалата част от албума и че продукцията на Райън „разкрива различен нюанс“ всеки път, когато я слушаш.[49]

Джо Браун го хвали в американския вестник Вашингтон Поуст, като го нарича „прекрасна колекция от почти-мистичен поп“, която е „някъде извън мейнстрийм попа, но се отдалечава от сладникавите плитчини на ню ейдж“. Той описва Orinoco Flow като „буйно романтична“ и хвали направата на "Evening Falls...„и“Miss Clare Remembers", които предизвикват „катедрална атмосфера, с многопистови хорове и блестящо ехо“.[54]

Рецензия на Бил Хендерсън в американския вестник Orlando Sentinel дава на албума четири звезди от пет и пише: „Деликатни. Това прилагателно описва мелодиите на Еня", чието „изкуство се превръща в сбор от неговите части – леко като шепот, но силно като писък“. Той сравнява нейните методи с английската певица Клер Хамил, но те са „много по-добри“ и хвали нейните лични песни като On Your Shore, за да прикани слушателя да си припомни домовете си от миналото, „едно сладко-горчиво пътуване“. Докато инструменталните парчета за него са „прости и приятни музикални идеи“, те са засенчени от нейните вокални парчета, тъй като „пеенето ѝ е толкова силно, че е болезнено очевидно, когато не е тя“. Той счита Na Laetha Geal M'oige за „една от най-красивите мелодии, записани от някого напоследък", която се пее с такава убеденост, че ирландския текст не засяга музиката.[50]

Изданието на списание Top от ноември 1988 г., управлявано от Тауър Рекърдс, включва рецензия на Саймън Йънг, който смята, че Еня е създала „фин, спокоен ню ейдж албум, който работи най-добре, когато нейният небесен глас е съчетан с фини електронни вирове от звук и слой след слой глухи кланадски беквокали“.[55]

Джонатан Такиф започва рецензията си във в. Филаделфия Дейли Нюз с: „Когато този стар свят започне да те потиска, просто сложи Watermark... и се понеси към едно блажено състояние", от което Еня носи „сливане на стара баладност и модерна технология на друго плато, с магическа, мистериозна напитка, която може да бъде наречена „ирландски ню ейдж“ или „келтски ембиънт“. Такиф избира Orinoco Flow за открояваща се песен и нарича River „блажено инструментално парче“. Той завършва с: „Няма нищо забързано, което да наруши хипнотичните приливи и отливи. Просто се отпусни и остави тази музика да се търкаля навсякъде по теб".[56]

В рецензия, отпечатана в Бостън Глоуб, Стив Морс нарича записа „серия от буйни сънища и пейзажи, които съчетават вокалната красота на ирландската традиционна песен с многопистови синтезаторни тонове“ и го сравнява с произведения на колегите ѝ от ембиънт и ню ейдж като Жан-Мишел Жар, Вангелис и Брайън Ино. Според него звукът му е „красив“ и забеляза повторение на образа на водата навсякъде. Морс заключава: „Това е албум с атмосфера – истинска музика за настроение за душата“.[44]

Хелена Мълкернс от сп. Ролинг Стоун нарича албума „богато настроение с широки пропорции“ и „великолепна звукова мозайка“. Заглавната песен „понася слушателя нежно в движение на приливи и отливи, което прониква в албума", съдържащ мулти-вокали, които тя описва като „отличителни“ и „поразителни“. Тя смята, че текстовете на Рома „неукрасени, но завладяващи“ и че многоезичните му докосвания „обогатяват“ изживяването при слушане, без да стават твърде доминиращи.

В ретроспективна рецензия за Олмюзик критикът Нед Рагет казва, че записът я „утвърждава като неочакваната кралица на нежната, с келтски оттенък ню ейдж музика“ с тънкост, която като резултат създава силни парчета.

Не липсват и някои негативни рецензии. Кристин Маккена във в. „Лос Анджелис Таймс“ прави критичен преглед, описвайки го като „зловещ пастиш, който се сравнява с църковния хор и григорианското песнопение, но всъщност не звучи като нещо повече от необичайно празнословната ню ейдж музика“, която „прави мека, безкръвна музика, идеална за асансьори; това е запис за звук, а не за текстове, мелодия или каквото и да е от другите неща, които влагат в музиката емоция и идеи".[57] Робърт Кристгау от в. „Вилидж Войс“ нарича албума „задължителен за избягване“ и казва, че Еня използва „старата надеждна измама, че жени са ангели“ на популярната музика, докато „хуманизира технологията, изпълнявайки банални стихове на три езика (предполагам на галски, след като прочетох английския и разбрах латинския) и споменава Африка, Ориноко и други дълбоки тъмни далечни места“.[58]

Списък с песни

[редактиране | редактиране на кода]

Всичките парчета са написани от Еня с Рома Райън.

Страна A
№ Име Време
1. Watermark 2:24
2. Cursum Perficio 4:06
3. On Your Shore 3:59
4. Storms in Africa 4:03
5. Exile 4:20
6. Miss Clare Remembers 1:59
Страна B
№ Име Време
7. Orinoco Flow 4:25
8. Evening Falls... 3:46
9. River 3:10
10. The Longships 3:36
11. Na Laetha Geal M'óige 3:54
39:42
1989[59] и 1991 г.[60] (преиздания)
№ Име Време
12. Storms in Africa (Part II) 3:04
42:46
Японско преиздание от 2009 г.[61]
№ Име Време
13. Morning Glory 2:28
45:14

Състав

[редактиране | редактиране на кода]
Музиканти
Продукция
  • Еня – копродуцент, аранжор, адаптация на ирландския текст
  • Ники Райън – продуцент, аранжор
  • Рос Кълъм – миксиране (с изключение на „Orinoco Flow“), копродуцент, звукозаписен инженер
  • Джеймс „Джимбо“ Бартън – миксиране на „Orinoco Flow“
  • Пийт Швиер – миксиране на „Бурите в Африка (Част II)“
  • Роб Дикинс – изпълнителен продуцент
  • Дейвид Хискук – снимка на обложката
  • Ръсел Ями – допълнителна фотография
  • Лорънс Дънмор – дизайн

Класации

[редактиране | редактиране на кода]

Седмични класации

[редактиране | редактиране на кода]
Класация Позиция
Австралийска класация на албумите ARIA[63] 8
Австрийска класация на албумите[64] 15
Канадска класация на албумите RPM[65] 8
Нидерландска класация на албумите[66] 13
Германска класация на албумите Media Control[67] 6
Японска класация на албумите Oricon[68] 7
Новозеландска класация на албумите[69] 1
Норвежка класация на албумите[70] 5
Испанска класация на албумите[71] 5
Шведска класация на албумите[72] 5
Швейцарска класация на албумите[73] 1
Класация на албумите на Обединеното кралство[74] 5
Билборд 200[75] 25

Годишни класации

[редактиране | редактиране на кода]
Класации (1988) Позиция
Нидерландска класация на албумите[76] 41
Класация на албумите на Обединеното кралство[77] 43
Класации (1989) Позиция
Австралийска класация на албумите[78] 29
Канадска класация на албумите[79] 16
Нидерландска класация на албумите[80] 52
Германска класация на албумите[81] 59
Японска класация на албумите[82] 69
Швейцарска класация на албумите[83] 17
Класация на албумите на Обединеното кралство[77] 30
САЩ Билборд 200[84] 60

Сертификати

[редактиране | редактиране на кода]
Регион Сертификат Брой продажби
Аржентина (CAPIF) Платинен 60 хил.^
Австралия (ARIA) 6× Платинен 420 хил.^
Белгия (BEA) Платинен 50 хил.*
Бразилия (Pro-Música Brasil) 2× Платинен 500 хил.*
Канада (Music Canada) 3× Платинен 300 хил.^
Франция (SNEP) 3× Златен 200 хил.*
Германия (BVMI) Платинен 500 хил.^
Япония (RIAJ) 3× Платинен 600 хил.^
Южна Корея — 140 хил.
Нидерландия (NVPI) Платинен 100 хил.^
Нова Зеландия (RMNZ) Платинен 15 хил.^
Испания (PROMUSICAE) 5× Платинен 500 хил.^
Швейцария (IFPI Switzerland) Платинен 50 хил.^
Обединено кралство (BPI) 4× Платинен 1 млн. 200 хил.^
САЩ (RIAA) 4× Платинен 4 млн.^
Обобщение
По света — 11 млн.
* Данни за продажбите се основават на самия сертификат.

^ Данните за пратките се основават на самия сертификат.

История на издаване

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Дата Формат Лейбъл
Европа 19 септември 1988
Уорнър Мюзик
САЩ 10 януари 1989 Гефън
11 декември 1991 Рипрайз
Япония март 2009 CD Уорнър Мюзик Япония
По света[85] 21 октомври 2016 LP
  • WEA
  • Рипрайз

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Irish Charts > Enya albums // irish-charts.com Hung Medien. Посетен на 24 September 2009.
  2. ↑ а б в г д Stokes, Niall. Going with the Flow // Hot Press. 6 October 1988. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  3. ↑ а б в г д е ж з Collins, Mike (March 1989). "Enya – Watermark". Sound on Sound. Vol. 4 no. 6. Retrieved 2 February 2019.
  4. ↑ Tuber, Keith. The Transcendent Sounds of Enya // Orange Coast. March 1992. с. 120, 122.
  5. ↑ Duffy, Thom. Ireland's Enya Strikes a Universal Chord // Billboard. 23 July 1994. с. 11, 119.
  6. ↑ а б Lanham, Tom. Interview with Enya // The Sunday Chronicle. 1989. Архивиран от оригинала на 2021-05-12. Посетен на 2021-12-17.
  7. ↑ а б в г д Azerrad, Michael. Enya: Clannad's Little Sister Sails Away // Musician. May 1989. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  8. ↑ а б Press release for Watermark // Geffen Records. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2021-12-17.
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Watermark Recording Process // Sonics. July–August 1989. Архивиран от оригинала на 2020-02-04.
  10. ↑ а б Smith, Andrew. Home Taping (Is skill in music) // International Musician and Recording World. December 1988. Архивиран от оригинала на 2012-01-26.
  11. ↑ Enya.
  12. ↑ а б в г д е ж Anon. (1988). Watermark (LP liner notes). Enya. Warner Music. 243875-1.
  13. ↑ Zimmerman, Keith. Enya & the Memory of Trees // Gavin (2089). 25 January 1996. Архивиран от оригинала на 2016-06-19.
  14. ↑ Smith, Giles. Haunting, ethereal, mystical, etc. // Q. December 1991. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  15. ↑ а б Van Ness, Chris. A Mystic Named Eithne Ni Bhraonain // Архивиран от оригинала на 2019-06-22. Посетен на 17 July 2016.
  16. ↑ The Enigmatic Enya: An Exclusive Interview with the Alluring Star // Barnes and Noble. Посетен на 19 November 2012.
  17. ↑ а б в г д е ж Roma Ryan (2002). Only Time – The Collection (Booklet notes, pages 4, 8, 10, 15). Enya. Warner Music. 0927 49211-2.
  18. ↑ Starrett, Ian. Enya planning series of Star Wars concerts // The News Letter. Архивиран от оригинала на 2016-04-25. Посетен на 6 March 2017.
  19. ↑ а б в Troop, David. Surprising Rise of Ethereal Pop // The Times. 7 January 1989. Архивиран от оригинала на 2014-02-27. Посетен на 17 July 2016.
  20. ↑ Anon. (1989). Watermark [1989 pressing] (CD liner notes). Enya. Warner Music. 246 006-2.
  21. ↑ Anon. (1991). Watermark [1991 pressing] (CD liner notes). Enya. Reprise Records. 9 26774-2.
  22. ↑ Anon. (1992). (CD liner notes). Enya. Warner Music. YZ 640
  23. ↑ Miscellaneous Discography // Enya.com. Архивиран от оригинала на 2012-07-07. Посетен на 16 May 2011.
  24. ↑ Brennan, Enya (1992). "Interview with Enya Архив на оригинала от 2019-04-08 в Wayback Machine.". Conversations (Radio broadcast). Interviewed by Russ Davis. WQCD-FM. Retrieved 5 March 2017.
  25. ↑ а б Simpson, Dave. Bet you think this song is about you // The Guardian. Посетен на 19 July 2016.
  26. ↑ Beckley, Fred. Muted Melodies // The Philadelphia Inquirer. 31 December 1992. Архивиран от оригинала на 2019-06-22. Посетен на 18 November 2016.
  27. ↑ а б Brennan, Enya (1992). "Interview with Enya Архив на оригинала от 2019-04-08 в Wayback Machine.". Conversations (Radio broadcast). Interviewed by Russ Davis. WQCD-FM. Retrieved 5 March 2017.
  28. ↑ а б Ni Bhraonain, Enya. Around the World in 300 Days // Hot Press. Посетен на 5 January 2016.
  29. ↑ а б British album certifications – Enya – Watermark // British Phonographic Industry. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 18 July 2016.
  30. ↑ Stokes, Niall. Going with the Flow // Hot Press. 1 December 1988. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  31. ↑ а б American album certifications – Enya – Watermark // Recording Industry Association of America. Посетен на 18 July 2016.
  32. ↑ а б в "Enya - Artists - Official Charts". UK Albums Chart. Посетен на 20 декември 2021 г.
  33. ↑ Morse, Steve. ENGLAND'S PATO BANTON: A NEW REGGAE SAVIOR? // Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 17 July 2016.
  34. ↑ Billboard 200: The Week of February 4, 1989 // Billboard. Посетен на 18 July 2016.
  35. ↑ Enya Chart History: Billboard 200 // Billboard. Посетен на 19 June 2020.
  36. ↑ Artists / Enya: Chart History: New Age Albums // Billboard. Посетен на 18 July 2016.
  37. ↑ "charts.nz Enya – Watermark" (ASP). Hung Medien. Recording Industry Association of New Zealand. Посетен на 20 дек. 2021 г.
  38. ↑ "Enya – Watermark – hitparade.ch" (ASP). Hung Medien (in German). Swiss Music Charts. Посетен на 20 дек. 2021 г.
  39. ↑ Stokes, Niall. Growing With the Flow // Hot Press. 1 December 1988. Архивиран от оригинала на 2016-10-18.
  40. ↑ Sutherland, Mark. Simple Gift: Christmas Comes Early for Enya, Warners // Billboard 120 (48). 29 November 2008. с. 43.
  41. ↑ Kipnis, Jill и др. Enya expands lyrical language // Billboard 117. 26 November 2005. с. 56.
  42. ↑ British album certifications – Enya – Orinoco Flow // British Phonographic Industry. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 18 July 2016.
  43. ↑ Enya: And Winter Came // www.enyabookofdays.com. Архивиран от оригинала на 2019-06-22. Посетен на 3 October 2018.
  44. ↑ а б Morse, Steve. RECORDINGS ENYA'S STRIKING HIT // Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 17 July 2016.
  45. ↑ Anon. (1991). Moonshadows (VHS liner notes). Enya. Warner Music Vision. 9031-76067-3.
  46. ↑ The Grammys, Round 1 : Pop Music: Rock 'n' roll veterans lead pack of recording industry awards nominees // Los Angeles Times. Посетен на 1 February 2014.
  47. ↑ Watermark в
  48. ↑ Larkin, Colin. Enya // Encyclopedia of Popular Music. Omnibus Press, 2011. ISBN 978-0857125958.
  49. ↑ а б Fay, Liam. Watermark // Hot Press. Посетен на 27 дек. 2021.
  50. ↑ а б Henderson, Bill. Enya – Watermark // Orlando Sentinel. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 5 March 2017.
  51. ↑ Watermark : Enya : Review : Rolling Stone // 21 November 2008. Архивиран от оригинала на 2008-11-21. Посетен на 2021-12-20.
  52. ↑ Brackett, Nathan, Hoard, Christian. The Rolling Stone Album Guide. Simon and Schuster, 2004. ISBN 0-7432-0169-8. с. 280.
  53. ↑ Christgau, Robert. Christgau's Consumer Guide // The Village Voice, 25 April 1989. Посетен на 21 December 2018.
  54. ↑ Brown, Joe. The Sounds of Softness // Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 17 юли 2016.
  55. ↑ Young, Simon. Watermark // Tower Records. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 5 March 2017.
  56. ↑ Takiff, Jonathan. Enya Performs Irish Magic // Philadelphia Daily News. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 5 March 2017.
  57. ↑ McKenna, Kristine. Record Back – ENYA – Watermark // Los Angeles Times. Посетен на 5 March 2017.
  58. ↑ Christgau, Robert (25 April 1989). "Christgau's Consumer Guide". The Village Voice. Retrieved 21 December 2018
  59. ↑ Шаблон:Cite AV media notes
  60. ↑ Шаблон:Cite AV media notes
  61. ↑ Шаблон:Cite AV media notes
  62. ↑ Шаблон:Cite AV media notes
  63. ↑ australian-charts.com Enya – Watermark (ASP) // Australian Recording Industry Association. Посетен на 1 май 2014.
  64. ↑ austriancharts.at Enya – Watermark (ASP) // Hung Medien. Посетен на 1 май 2014.
  65. ↑ "Top Albums/CDs – Volume 50, No. 1". RPM (magazine). 1 май 1989. Retrieved 1 май 2014. Check date values in: |access-date=, |date= (help)
  66. ↑ dutchcharts.nl Enya – Watermark (ASP) // Hung Medien. MegaCharts. Посетен на 1 май 2014.
  67. ↑ Album Search: Enya – Watermark // Media Control. Архивиран от оригинала на 11 август 2014. Посетен на 1 май 2014.
  68. ↑ エンヤ-リリース-ORICON STYLE-ミュージック // oricon.co.jp. Oricon. Посетен на 1 май 2014.
  69. ↑ charts.nz Enya – Watermark (ASP) // Hung Medien. Recording Industry Association of New Zealand. Посетен на 28 January 2014.
  70. ↑ norwegiancharts.com Enya – Watermark (ASP) // Посетен на 28 January 2014.
  71. ↑ Salaverri, Fernando. Sólo éxitos: año a año, 1959-2002. 1st. Spain, Fundación Autor-SGAE, September 2005. ISBN 84-8048-639-2.
  72. ↑ swedishcharts.com Enya – Watermark (ASP) // Посетен на 1 May 2014.
  73. ↑ Enya – Watermark – hitparade.ch (ASP) // Hung Medien. Swiss Music Charts. Посетен на 1 May 2014.
  74. ↑ Enya - Artists - Official Charts // UK Albums Chart. Посетен на 28 January 2014.
  75. ↑ Watermark в
  76. ↑ Dutch charts jaaroverzichten 1988 (ASP) // Посетен на 1 май 2014.
  77. ↑ а б Complete UK Year-End Album Charts // Архивиран от оригинала на 2012-05-19. Посетен на 2021-12-20.
  78. ↑ ARIA Charts – End of Year Charts – Top 50 Albums 1989 // aria.com.au. Australian Recording Industry Association. Архивиран от оригинала на 11 юни 2011. Посетен на 1 май 2014.
  79. ↑ "RPM Top 100 Albums of 1989". RPM (magazine). 21 декември 1989. Archived from the original on 31 декември 2013. Retrieved 1 май 2014. Check date values in: |access-date=, |date=, |archive-date= (help)
  80. ↑ Dutch charts jaaroverzichten 1988 (ASP) // Посетен на 1 май 2014.
  81. ↑ Top 100 Album-Jahrescharts // GfK Entertainment. offiziellecharts.de. Посетен на 1 ноември 2018.
  82. ↑ 1989年 アルバム年間TOP100 // Архивиран от оригинала на 31 декември 2013. Посетен на 1 май 2014.
  83. ↑ Hitparade.ch – Schweizer Jahreshitparade 1989 (ASP) // Swiss Music Charts. Hung Medien. Посетен на 1 май 2014.
  84. ↑ Billboard.BIZ: Top Pop Albums of 1989 // Архивиран от оригинала на 21 юли 2012. Посетен на 1 май 2014.
  85. ↑ Watermark // 21 October 2016. Посетен на 3 October 2018.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Watermark (Enya album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Watermark_(албум_на_Еня)&oldid=12193090“.