SKF
AB SKF | |
Тип | Публична (Aktiebolag) |
---|---|
Търгувана като | Nasdaq Nordic: SKF B |
Индустрия | Преработваща промишленост |
Основаване | 1907 г. |
Основатели |
|
Седалище | Гьотеборг, Швеция |
Положение и регион | Worldwide |
Ключови личности | Hans Stråberg (председател) Rickard Gustafson (Президент и CEO) |
Служители | 42 602 (края на 2021)[1] |
Продукти |
|
Годишни приходи | 81,73 млрд. SEK (2021)[1] |
Оперативна печалба | 10,76 млрд. SEK (2021)[1] |
Чиста печалба | 7,58 млрд. SEK (2021)[1] |
Общо активи | 99,63 млрд. SEK (2021)[1] |
Собственик | FAM AB (14%; 29,3% гласа)[1] |
Дъщерни компании |
|
Уебсайт | skf.com |
AB SKF в Общомедия |
AB SKF (Aktiebolag Svenska Kullagerfabriken, превод: Акционерно дружество „Шведска фабрика за сачмени лагери“) е шведска компания, водещ световен производител на сачмени лагери, уплътнения, смазочни средства, мехатроника и свързани с тях услуги.
SKF е основана през 1907 г. в Гьотеборг с начален капитал и нов проект за производство на сачмени лагери в текстилната фабрика Gamlestadens Fabriker AD в Гьотеборг, на която съсобственик е индустриалецът Аксел Карландер (Axel Carlander). В нея работи като отговарящ за ремонта и техническото обслужване инженерът Свен Вингквист (Sven Gustaf Wingqvist). Недоволен от работата на използваните тогава лагери в машините, той изобретява сферичния самоизравняващ сачмен лагер. Новият лагер решил проблема, свързан с несъосността на валовете. През 1906 г. Свен Вингквист патентова своя самоизравняващ се лагер, а през 1907 г. патентов и многореден саморегулиращ се радиален лагер (сферичен лагер).[2]
Друго важно изобретение в историята на SKF е това на Арвид Палмгрен, започнал работа като инженер изследовател в SKF, който през 1917 – 1919 г. изобретява и патентова първата конструкция на двуреден самоустановяващ се ролков лагер, производството на който продължава и до днес.
Аксел Карландер е изпълнителен директор и председател на борда на SKF от 1907 г. до 1937 г., а Свен Вингквист заема тези длъжности от 1938 г. до 1953 г.
През 1910 г. компанията вече има 325 служителя, дъщерна фирма в САЩ и дейност в още няколко страни. През 1912 г. SKF е представена в 32 страни, а към 1930 г. има 12 фабрики с 21 000 служителя, две трети от тях извън Швеция.
През 1926 г. SKF започва производство на експериментални автомобили в дъщерната си компания Volvo, която се отделя като самостоятелна компания през 1935 г.
Днес групата SKF се състои от над 150 компании по целия свят с повече от 40 000 служителя.
През 2002 г. SKF купува Лагерния завод на ВМЗ в град Сопот, България, който става основа на подразделението „СКФ Берингс България“. Разширяват се външните пазари, оптимизира се работата на производствените мощности и се увеличава почти двойно асортиментът на произвежданите детайли.[3]
През 2014 г. в ЕС SKF е уличена в картелно споразумение заедно с шест други компании производителки на сачмени лагери.[4]
Групата SKF има глобална сертификация по стандартите ISO 14001 (система за екологичен мениджмънт), ISO 50001 (енергиен мениджмънт) и OHSAS 18001 (охрана на труда и техника на безопасност). Дейността ѝ е сертифицирана също по ISO 9001.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Annual Report 2021 // SKF. Архивиран от оригинала на 2022-10-09. Посетен на 2024-11-21.
- ↑ European Patent Office, патент CH42371
- ↑ SKF е вложила 10 млн. лв. в лагерния завод в Сопот
- ↑ Штрафы за нарушение антимонопольного законодательства в мире растут — ИА «Финмаркет»
|