Направо към съдържанието

Прокоптодони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Procoptodon goliah)
Прокоптодони
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Двурезцови (Diprotodontia)
семейство:Кенгурови (Macropodidae)
подсемейство:†Sthenurinae
род:Прокоптодони (†Procoptodon)
Научно наименование
Owen, 1873
Прокоптодони в Общомедия
[ редактиране ]

Прокоптодоните (Procoptodon) са род гигантски късомуцунести кенгурута, обитавали Австралия през епохата на плейстоцена. Procoptodon goliah е най-големият известен вид кенгуру, съществувало някога. Достигало е височина 2 метра и е тежало около 230 кг. Най-малкият член на род Procoptodon е P.Gilli достигащ едва 1 метър височина.

Гигантското късомуцунесто кенгуру е с плоска муцуна и очи разположени в предната част на лицето. Краката им били съставени само един голям пръст наподобяващ конско копито. На тези необичайни крака те се придвижвали много бързо както в горите така и по саваните на Австралия.

Горните им крайници са не по-малко интересни. Всеки от тях имал по два дълги пръста с големи нокти. Предполагаемото им използване е за захващане на клонки и листа при хранене.

Видът притежава много здрава черепно костна структура, която заедно с късата муцуна е предпоставка за развитие на много големи и изключително силни дъвкателни мускули, които са използвани за при смилане на твърдите треви и листа, които съставят основната диета на вида.

Денталните микро изследвания, показват много разнообразна диета. Изотопните данни сочат, че е използвал основно растения със С4 тип фотосинтеза. Този тип фотосинтеза се среща предимно при тревната растителност. В този случай ценоподни солени храсти се намират по цялата територия на полупостинните области на Австралия се смятат за най-вероятния източник на С4 тип фотосинтеза.

Родът е съществувал допреди 50 000 г. има обаче някои доказателства, че видът е оцелял и допреди 18 000 г. Най-вероятното време на изчезване е през Плейстоцена.

Фосили от гигантското късомуцунесто кенгуру са открити при Naracoorte, местност в Южна Австралия, част от световното наследство от изкопаеми залежи. Възстановка в реален размер на вида може да се види в колекцията на Australian Museum.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прокоптодони&oldid=10156937“.