Орхидеи

	Орхидеи
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:	Орхидеи (Orchidaceae)
	Научно наименование
	Orchidaceae Juss., 1789
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	кампаний – настояще, 80 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Орхидеи в Общомедия
	[ редактиране ]

Орхидеи или Салепови (Orchidaceae) е най-голямото семейство покритосеменни растения, с описани 750 рода, около 25 000 природни вида^[1] и близо 500 000 хибрид, създадени по естествен и изкуствен път. Цветовете са неправилни , с изключително богато разнообразие на цветове и форми.

Името им идва от гръцката дума orkhis (όρχις), означаваща „тестис“, заради формата на грудките при растенията от род Orchis. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му „Естествена история на растенията“.

Класификация

Семейство Орхидеи

Подсемейство Apostasioideae
Подсемейство Cypripedioideae
Подсемейство Epidendroideae
Подсемейство Orchidoideae
Подсемейство Vanilloideae

Разпространение

Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд антарктическия кръг, в южна Патагония.

Най-общо, тяхното разпростанение е следното:

Евразия: 40 – 60 рода
Северна Америка: 20 – 30 рода
тропическа Америка: 250 – 270 рода
тропическа Африка: 230 – 270 рода
тропическа Азия: 250 – 300 рода
Океания: 50 – 70 рода

В България естествено разпространени са 26 рода с около 68 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. ^[2] Повечето от тях са терестрийни - растат в почва. Най-широко са представени родовете Салеп (Orchis) – 17 вида; Дремник (Epipactis) – 10 и Дланокоренник (Dactylorhiza) – 8 вида.

Хранене

В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:

Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити. Получават хранителни вещества от въздуха.
Част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс. Известни са още като земни орхидеи или терестрийни.
В Австралия са описани и подземно растящи орхидеи като Rhizanthella gardneri
Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа). Орхидеите имат различни подземни органи - месести корени, коренища и коренови грудки. В клетките на кората на ОРХИДЕИ /ORCHIDACEAE/тези органи се развиват еднофитни гъби, които живеят в симбиоза с растенията. Стъблата на орхидеите са твърде различни при отделните видове-изправени, дълги, стелещи се, виещи се и силно скъсени. Много орхидеи образуват надебелени стъбла и надебелени части на стъбла, в които се натрупва резервна вода за прекарване на неблагоприятния период. Тези надебелени части се наричат псевдолуковици или въздушни грудки или туберидии. Листата на орхидеите са прости, с различна форма, разположени последователно или по няколко в снопчетата на върха на туберидиите или в прикоренови розетки. Цветовете са разположени поединично или в съцветия. Те са много разнообразни по размери, форма, багри и съчетание на багрите.