Macedonische Studien
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македонски изследвания.
| Macedonische Studien | |
 страница 1 | |
| Автор | Ватрослав Облак |
|---|---|
| Първо издание | 1896 г. Австро-Унгария |
| Издателство | Карл Геролдс Зон |
| Оригинален език | немски |
| Жанр | научен |
Macedonische Studien (в превод Македонски изследвания) е произведение на словенския лингвист Ватрослав Облак (1864 – 1896), излязло посмъртно в 1896 година като издание на Императорската академия на науките във Виена, Австро-Унгария.[1] Книгата е издадена от учителя на Облак, Ватрослав Ягич и отразява резултатите на пътуването на Облак в Македония, Османската империя, с цел изучаване на солунския говор и определяне на произхода на старославянския (старобългарския) език. Книгата опровергава т. нар. панонска теория, според която Кирилометодиевият език е този на панонските славяни, и доказва, че старобългарският език е основан на говорите около Солун.[2][3]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Произходът на старобългарския език е сред основните научни интереси на Облак, породил се покрай заниманията му със словенска диалектология.[3] През есента на 1891 година[4] Облак печели стипендията Линсберг на Виенския университет, и по поръка на Ягич заминава за Солун, за да изучи тамошния славянски диалект.[2] По това време в научните среди по отношение на старославянския език господства създадената от Йерней Копитар и поддържана от Франц Миклошич панонска теория, според която езикът на солунските братя произлиза от Панония.[2] Облак обаче като студент изследва усърдно всички старославянски паметници и на базата на езиковия материал си създава свое мнение за родината на старославянския език – околностите на Солун.[3][5]
В Солун Облак провежда теренни изследвания и събира автентични езикови материали, за да отговори на въпроса за принадлежността на Кирилометодиевия език.[2] През март 1892 година успява да направи първото си пътуване извън града, но е арестуван от османските власти[3] по обвинение, че се е занимавал с подготовка на въстание.[6] След намеса на австро-унгарския консул в Солун, Облак е освободен, но е принуден да напусне империята.[3]
След завръщането си в Австро-Унгария Облак до смъртта си през април 1896 година, не успява да издаде солунските си проучвания. Книгата е редактирана от Ягич след смъртта му,[7] като към Облаковите езикови проучвания, Ягич прибавя и изключително интересните писма, които Облак му пише от Солун.[3]
Облак замисля книгата в две части. Първата част, която излиза, според неговите представи е само езиковото градиво и има само малки обяснения на явленията, тъй като е възнамерявал в част II да разгледа изцяло генезиса на явленията в македонските диалекти[3] и техните връзки с останалите български и сърбохърватски диалекти.[8]
В писмата си, издадени с книгата, Облак засяга въпроса и за етническата принадлежност на македонските говори, като заявява, че това не е тема на лингвистиката:
| „ | Славянските диалекти на Македония са от особен интерес за славянската филология по много причини. Най-вече те са определящи при въпроса за родината на старславянския. Окончателното решение на старославенския въпрос е невъзможно без точно познаване на южномакедонските диалекти, особено на диалекта, който се говори в района на Солун. В по-ново интересът към македонските диалекти е свързан предимно с отношението им към българската и сърбо-хърватската диалектна група. Става въпрос за спорния напоследък въпрос дали славянските жители на Македония принадлежат към българите или сърбите. От филологична гледна точка въпросът трябва да се зададе така: потвърждават ли по-голямата част от характерните специфики на различните македонски диалекти тяхната по-тясна връзка с българската или сърбо-хърватската диалектна група? Дали жителите се чувстват като българи или сърби – те могат да решат сами, това не е тема на славянската филология“.[9] | “ |
Същевременно обаче Облак нарича местното население „българи“:
| „ | Върху славянското население и неговите вълнения се гледа със зорък поглед. Интензивни връзки с българските селяни, учители и попове веднага причиняват много голямо недоверие и водят езиковедски научни пътувания до нежелан завършек.[10] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oblak, Vatroslav. Macedonische Studien: die slavischen Dialecte des südlichen und nordwestlichen Macedoniens // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-Historische Klasse CXXXIV (8). In Commission bei C. Gerold's Sohn, Wien, 1896. Архивиран от оригинала на 2012-03-05. Посетен на 1 април 2016.
- ↑ а б в г БАН чества 150 години от рождението на Ватрослав Облак // Българска академия на науките, 13 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2016-04-14. Посетен на 1 април 2016.
- ↑ а б в г д е ж Kolarič, Rudolf. Oblak, Vatroslav (1864–1896) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 1 април 2016.
- ↑ Lenček, Rado L. Jan Baudouin de Courtenay – Vatroslav Oblak's master and teacher // Slavistična revija 45 (1/2). 1997. с. 417. Посетен на 27 март 2016.
- ↑ Oblak, Vatroslav. Zur Würdigung des Altslovenischen // Archiv für slavische Philologie XV. 1893. с. 363 – 370. Посетен на 28 март 2016.
- ↑ Възвъзова-Каратеодорова, Кирила. Писма на български и чужди слависти, запазени в Български исторически архив към Народна библиотека „Кирил и Методий“ // Известия на Народна библиотека „Кирил и Методий“ IX (XV). 1969. с. 229.
- ↑ Foster, Paul M., Jr. The Legacy of Vatroslav Oblak's Macedonische Studien in Macedonian Studies // Slovene Studies 17 (1-2). 1995. ISSN: 0193-1075. Посетен на 22 март 2016.
- ↑ Milčetić, I. Dr. Vatroslav Oblak. Nekrolog (Preštampano iz knjige I. „Folklor. sbornika“ jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti.). U Zagrebu, Tisak Dioničke Tiskare, 1896. с. 6. Посетен на 1 април 2016.
- ↑ Oblak, Vatroslav. Macedonische Studien: die slavischen Dialecte des südlichen und nordwestlichen Macedoniens // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-Historische Klasse CXXXIV (8). In Commission bei C. Gerold's Sohn, Wien, 1896. с. 3 – 4. Архивиран от оригинала на 2012-03-05. Посетен на 1 април 2016.
- ↑ Oblak, Vatroslav. Macedonische Studien: die slavischen Dialecte des südlichen und nordwestlichen Macedoniens // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-Historische Klasse CXXXIV (8). In Commission bei C. Gerold's Sohn, Wien, 1896. с. 3. Архивиран от оригинала на 2012-03-05. Посетен на 1 април 2016.
