Hummel

Hummel
	Hummel
Тактико-технически данни
Националност	Германия
Тип	самоходна артилерия
История на производство и служба
На въоръжение при	Вермахт
Конфликти	Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло	24 t
Дължина	7,17 m
Ширина	2,97 m
Височина	2,81 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	30 мм
Броня (странична)	20 мм
Броня (задна)	20 мм
Основно въоръжение	150 мм sFH 18/1 L/30 ; 18 снаряда
Допълнително въоръжение	7.92 мм картечница MG-34 ; 600 патрона
Технически данни
Силова установка	Майбах HL 120 TRM V-12; 300 к.с.;
Окачване	листови пружини
Макс. скорост	42 km/h (по шосе)
Запас от ход	215 km (по шосе)
Екипаж	6
	Hummel в Общомедия

Hummel е германско самоходно артилерийско оръдие, базирано на шасито Geschützwagen III/IV и въоръжено със 150 мм гаубица.

Използвано е от Вермахта по време на Втората световна война от края на 1942 г. до края на войната. Към днешна дата са оцелели шест бройки от машината, всичките музейни експонати.

Пълното означение е Panzerfeldhaubitze 18M auf Geschützwagen III/IV (Sf) Hummel (Sd.Kfz. 165). На 27 февруари 1944 г. Хитлер нарежда името Hummel (от немски: пчела) да бъде свалено, тъй като го счита за неподходящо за бойна машина.^[1]

Разработка

Hummel е проектиран през 1942 г., след като се проявява нуждата за мобилна артилерийска поддръжка за танковите войски по време на операция „Барбароса“.^[1] Наличната към този момент самоходна артилерия във Вермахта се оказва с ограничени възможности.

Първата разгледана възможност е да се сложи гаубица 10,5-cm leFH 18 върху шаси на Panzer III, но тя е отхвърлена в полза на същото оръдие, но върху шаси на Panzer IV. Построен е един прототип.

Проектът е отхвърлен в полза на по-мощната гаубица 15-cm sFH 18 върху специално проектиран Geschützwagen III/IV, който комбинира елементи на Panzer III (управление и кормилна система) и Panzer IV (окачване и двигател).^[1] Същото шаси се използва и при Nashorn.

Двигателят е преместен в центъра на превозното средство, за да се направи място за леко бронирано бойно отделение с открит покрив в задната част, което да приютява екипажа и оръдието.^[1] По-късните модели има малко променено отделение на водача и предна структура, предлагаща повече място за радио оператора и водача.^[1]

Варианти

Тъй като основния Hummel може да носи само ограничено количество амуниции, се налага разработването на Munitionsträger Hummel. Той представлява стандартен Hummel, но без гаубицата и със специални места за поставяне на амунициите. При нужда, те пак могат да се снабдят с 15-cm гаубица от обикновения Hummel.

Към края на войната са произведени 714 Hummel, заедно със 150 носачи на амуниции със същия дизайн.

Бойна употреба

Hummel за пръв път участва в мащабен бой при Курск, когато около 100 участват в бронирани артилерийски батальони (Panzerartillerie Abteilungen) на танковите дивизии. Те са сформирани в отделни тежки самоходни артилерийски батареи, като всяка от тях има по шест Hummel и един носач на амуниции.^[1]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Rickard, John. Hummel (Bumblebee)/15cm Schwere Panzerhaubitze auf Fahrgestell Panzerkampfwagen III/IV (Sf) // historyofwar.org. Посетен на 29 юли 2014.

[Rickard-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Rickard, John. Hummel (Bumblebee)/15cm Schwere Panzerhaubitze auf Fahrgestell Panzerkampfwagen III/IV (Sf) // historyofwar.org. Посетен на 29 юли 2014.

[1]