Боргвард IV
Боргвард IV | |
Боргвард IV в Германския танков музей, Мунстер. | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | Германска империя |
История на производство и служба | |
Производител | Боргвард |
Произвеждан | 1942 - 1944 |
Брой произведени | 12 тестови машини 616 Ausf A 260 Ausf B 305 Ausf C |
На въоръжение при | Вермахт |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 3,6 t |
Дължина | 3,65 m |
Ширина | 1,8 m |
Височина | 1,19 m |
Броня и въоръжение | |
Основно въоръжение | 500 кг експлозив |
Технически данни | |
Силова установка | Боргвард 6M RTBV |
Макс. скорост | 38 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 212 km (по шосе) |
Екипаж | 1 |
Боргвард IV в Общомедия |
Боргвард IV или Sd.Kfz. 301 (на немски: Sonderkraftfahrzeug 301 – машина със специално предназначение 301) е бронирана машина за полагане на тежки взривни заряди с дистанционно управление, проектирана и използвана от Германия през Втората световна война. Официалното ѝ обозначение е Schwerer Ladungsträger Borgward B IV – носител на тежки товари Боргвард B IV. Среща се също като Sonderschlepper B IV и Gerät 690.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]По време на битката за Франция инженери от 1-ва танкова дивизия преобразуват Панцер I в машини за разрушаване на бункери и разчистване на мини. Използвани са да поставят експлозивни заряди с таймер на бункери и в минни полета, без да губят машината. През октомври 1941 г. на Боргвард е поверена разработката на машина със специално предназначение с дистанционно управление. Дизайнът е базиран на техния транспортьор на боеприпаси Munitionsschlepper VK301.[1]
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]През април 1942 г. е произведена тестова серия от 12 машини. Страничната броня е с дебелина 5 mm.[1]
Разработени са три модела – Ausf. A, Ausf. B и Ausf. C (на немски: Ausführung или накратко Ausf., в превод: модел). От модел А са произведени 616 машини в периода май 1942 – юни 1943 г., а от модел B са произведени 260 в периода юли – ноември 1943 г. Двигателят е Боргвард 6M RTBV с мощност от 49 конски сили при 3300 оборота в минута. За разлика от тестовата серия при модел A към страничната и задната броня са добавени 8 mm бронирани плочи, увеличени до 10 mm при модел B. При модел B също така е преместена радио антената напред и е подобрен модулът за дистанционно управление.[1]
броня (mm/под ъгъл) | челна | странична | задна | горна/долна |
---|---|---|---|---|
купол | 8/24° | 8/21° | няма | няма |
надстройка | 10/47° | 5+8/0° | 5+8/19° | 3/90° |
корпус | 10/79° | 5+8/0° | 5+8/55° | 4/90° |
Модел C е представен през декември 1943 г. и включва подобрена броня и опростена конструкция. Между декември 1943 и септември 1944 г. са произведени 305 машини. Двигателят е сменен с Боргвард 6B с мощност от 78 конски сили при 3000 оборота в минута.[2]
броня (mm/под ъгъл) | челна | странична | задна | горна/долна |
---|---|---|---|---|
купол | 15/22° | 8/22° | няма | няма |
надстройка | 20/57° | 20/0° | 20/30° | 6/90° |
корпус | 20/79° | 20/0° | 20/55° | 6/90° |
Недостатък на тези машини е невъзможността на оператора да наблюдава целта от безопасно разстояние. Правени са опити за поставяне на камера в челната част.[2]
В края на войната на няколко машини са монтирани установки за изстрелване на Raketen Pz B 54.[2]
Оперативно използване
[редактиране | редактиране на кода]През юли 1943 г. 312-а танкова рота, част от група армии „Център“, успешно използва тези машини за разчистване на минни полета в района на Курск.[1]
Оцелели
[редактиране | редактиране на кода]Оцелели екземпляри на Боргвард IV са изложени във военноисторическия музей във Виена[3], бронетанковия музей в Кубинка[4], музея на американското наследство в Голям Бостън, САЩ, и германския танков музей в Мунстер. Пети в работно състояние е изложен в музея „Овърлорд“ в Колвил-сюр-Мер.
На 31 март 2010 г. по време на изкопни работи при южната жп гара във Виена е открит добре запазен Боргвард IV заедно с други реликви от Виенската операция. Военноисторическият музей го възстановява и добавя към своята изложба.[3]
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Peter, Chamberlain et al. Encyclopedia of German tanks of World War Two. Arms and Armour Press, 1978 (1993). ISBN 1-85409-214-6. (на английски)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Chamberlain 1973, с. 152.
- ↑ а б в г Chamberlain 1973, с. 153.
- ↑ а б Kampfzone Südbahnhof // Wiener Zeitung, 31 март 2010 г. Посетен на 17 март 2024 г.
- ↑ WWII German tanks and carriers // Бронетанков музей в Кубинка. Посетен на 17 март 2024 г.
|