Коремоноги
Коремоноги | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Cuvier, 1797 | ||||||||||||||||||
Коремоноги в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Коремоногите (Gastropoda), известни още като охлюви и плужеци, са клас мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Загубата на билатералната симетрия се дължи на торзията – завъртане на трупа на 180° спрямо главата и крака, както и на завиването на черупката. В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.
Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта – периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите – варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края – апертура. Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.
Тялото е обособено на глава, труп и крак. Кожата съдържа много слузести жлези. Мантията образува различно развита мантийна празнина, в която се разполага мантийния комплекс от органи. Главата е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата – 1 или 2 чифта. Ако са 2 – единият от тях носи очите, а другият има осезателна функция. Трупът е неясно ограничен от крака. Кракът е добре развит, мускулест. Има плоска част за пълзене – стъпало и често педална жлеза, която изпуска специфичен секрет.
Храносмилателна система
[редактиране | редактиране на кода]Храносмилателната система е триделна. Започва от уста, устна празнина с радули, глътка, в която се изливат слюнни жлези, хранопровод, който при някои образува гуша, стомах, в който се отваря хепатопанкреасът, черво, задно черво, анус.
Дихателна система
[редактиране | редактиране на кода]Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета. Кнедиите биват бипектинантни и монопектинантни. Белият дроб се получава от напълно затворена мантийна празнина, освен в 1 отвор – пневмостома. Дъното на мантийната празнина е превърнато в мускулеста диафрагма.
Кръвоносна система
[редактиране | редактиране на кода]Кръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези. Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент – хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин.
Отделителна система
[редактиране | редактиране на кода]Отделителната система е представена от метанефридии, образуващи 1 или 2 бъбрека.
Нервна система
[редактиране | редактиране на кода]Нервната система е съставена от 5 двойки ганглии, свързани с конективи при повечето гастроподи. Церебралните инервират главовата част, педалните – крака, плевралните – предната част на мантията, париеталните – хрилете, висцералните – вътрешните органи. Поради торзията се наблюдава хиастоневрия – кръстосана нервна система.
Сетивните органи са добре развити: притежават очи, статоцисти, пипала с осезателна и обонятелна функция, осфадиуми.
Полова система
[редактиране | редактиране на кода]Повечето охлюви са хермафродити, срещат се и разделнополови (подклас Prosobranchia). Много хермафродитни видове са протеандрични. Хермафродитната система се състои от хермафродитна полова жлеза, канал, свързан с белтъчна жлеза, камера на оплождането, семеяйцепровод, разделен на матка и семенен жлеб, простата, семепровод и яйцепровод, пенис и флагелум, пръстеновидни жлези, торбичка с любовна стрела, полова клоака. Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса.
Размножаване и развитие
[редактиране | редактиране на кода]Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]- Клас Коремоноги
- Подклас Prosobranchia H. Milne-Edwards, 1848
- Разред Archaeogastropoda Thiele, 1925
- Подклас Eogastropoda Ponder & Lindberg, 1997
- Разред Docoglossa Troschel, 1866
- Разред Euomphalina Koninck, 1881
- Разред Neomphalida
- Подклас Orthogastropoda
- Надразред Caenogastropoda L.R. Cox, 1959
- Разред Architaenioglossa Haller, 1890
- Разред Perunelomorpha Frýda & Bandel, 1997
- Разред Sorbeoconcha Ponder & Lindberg, 1997
- Надразред Cocculiniformia Hazsprunar, 1987
- Надразред Heterobranchia
- Разред Acochlidiacea
- Разред Anaspidea P. Fischer, 1883
- Разред Cephalaspidea
- Разред Gymnosomata Blainville, 1824
- Разред Голохрили охлюви (Nudibranchia) Blainville, 1814
- Разред Pleurobranchomorpha
- Разред Runcinacea
- Разред Sacoglossa
- Разред Thecosomata Blainville, 1823
- Разред Umbraculida
- Разред Белодробни охлюви (Pulmonata) Cuvier, 1817
- Разред Rhodopemorha Salvini Plawen, 1991
- Надразред Neritopsina L.R. Cox & Knight, 1960
- Разред Cyrtoneritimorpha Bandel & Frýda, 1999
- Разред Neritoida
- Надразред Vetigastropoda Salvini-Plawen, 1980
- Надразред Caenogastropoda L.R. Cox, 1959