Органично съединение

Органично съединение
	Органично съединение
Идентификатори
MeSH	D009930
ChEBI	72695
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Органично съединение в Общомедия

Органично съединение е всяко химично съединение на въглерода без карбидите, оксидите, въглеродната киселина и нейните производни. Дялът от химията, който се занимава с органичните съединения, е органичната химия. Освен въглерод и водород, органичните съединения често съдържат и други елементи, като азот, кислород, сяра, фосфор и халогените. Органометалната химия изучава органичните съединения с връзка C–M (където M е метал).

Съвременна дефиниция

Първоначално като органични са разглеждани химичните съединения, получени чрез процеси в живите организми. От тази първа класификация произлиза названието органични.

След отпадането на витализма дефиницията за органично съединение е променена много пъти. Според една от тях, органични са съединенията на въглерода, които съдържат поне една връзка C–C и/или C–H. Това определение обаче не включва някои от по-простите съединения на въглерода като CX₄ и CS₂, които въпреки неорганичния си състав, често се определят като органични разтворители поради приликата в химичните им свойства с другите органични съединения.

Съединенията като Ni(CO)₄ и PbEt₄, които съдържат връзката C–M в молекулата си, притежават свойства, характерни за органичните и неорганичните съединения. По тази причина те са обособени в отделен дял от химията и биват изучавани от металоорганична химия.

Някои групи органични съединения с голямо значение за жизнените процеси, наречени биогенни, като въглехидратите, мазнините и нуклеотидите и техните биологични преобразувания, се изучават от биоорганичната химия.

В съвременната органична химия за органично се приема всяко въглеродно съединение, освен карбидите, оксидите му и въглеродната киселина и нейните производни.

Класификация

Въглеводороди

Въглеводородите са най-простите органични, молекулите на които са изградени само от въглеродни водородни атоми. Според вида на въглеродната верига те се делят на алифатни (ациклични и циклични) и ароматни. Според характера на връзките C–C те се делят на наситени – само прости връзки; и ненаситени – когато съдържат поне една двойна или тройна връзка.

Алифатните съединения съдържат права, разклонена, циклична или смесена верига и нямат ароматни системи. Такива са алканите, алкените, алкините, алкадиените и циклоалканите.

Ароматните въглеводороди съдържат ароматен пръстен. Той е стабилна система от спрегнати резонансни двойни връзки в цикличен въглероден скелет. Такива съединения са бензенът и анулените.

Основни класове въглеводородни
Линеен алкан
Алкен
Алкин
Алкадиен
Алкенилен
Циклоалкан
Циклоалкен
Бициклоалкен
Циклоалкин
Бензен
Анулен
ПАВ

Производни

Когато един или повече от водородните атоми във въглеводорода се замени от хетероатом, се получават техни производни. Те най-често се класифицират според вида на заместителя (органоборни, органофосфорни и органометални съединения) или функционалните групи в тях – алкохоли и феноли, халогеноалкани, карбоксилни киселини, меркаптани, нитросъединения, амини, хетероциклични съединения.