Foedus
Облик
Foedus (foedus; мн.ч. foedera) е форма на междустранен договор в Римската република и до къснодревни времена важен инструмент на римската външна политика. Един foedus се сключвал от pater patratus от жреческата колегия Фециали.
Съществували три вида foedus: foedus pacis (за споразумение за мир), foedus societatis (за образуване на съюз) и foedus amicitiae causa factum (на основа на междудържавно приятелство). По време на империята foedus означава договор, който римляни слкючвали с неримляни. Неримляни, които след сключването на един foedus, са заселени на римска територия и с това задължени да служат във войската, са наричали федерати (foederati).
Някои foedus с варварски народи
[редактиране | редактиране на кода]- 295 г., вестготите са настанени в Тракия чрез foedus с римляните
- 332 г., вестготите, на Север от р. Дунав от Константин I Велики
- 358 г., салическите франки
- 374 г., алеманите и Валентиниан I
- 382 г., вестготите и Теодосий I за Мизия
- 418 г., вестготите са настанени като федерати в Аквитания
- 435 г., с вандалите на Гейзерик в Африка
- 442 г., отново с Гейзерик
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Karl-Heinz Ziegler, Völkerrechtsgeschichte: Ein Studienbuch, 2. Aufl. München 2007.
- Karl-Heinz Ziegler: Zum Völkerrecht in der römischen Antike, in: Iurisprudentia universalis: Festschrift für Theo Mayer-Maly, 2002, S. 933-944.
- Alfred Heuß, Die völkerrechtlichen Grundlagen der römischen Außenpolitik in republikanischer Zeit, Leipzig 1933 Nachdruck Aalen 1963 (Grundlage der modernen Forschung).
- Raimund Schulz: Die Entwicklung des römischen Völkerrechts im 4. und 5. Jahrhundert n. Chr. (Historia-Einzelschriften), Stuttgart 1995.
- Andreas Zack: Studien zum "Römischen Völkerrecht", Edition Ruprecht Göttingen 2. Aufl. 2007 (neuerer grundlegender Versuch der historischen Systematisierung nach Eugen Täubler).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Федерати
- Федерация
- Федерализъм
- Foedus Cassianum, договор от 493 пр.н.е. между Спурий Касий Вецелин от Римската република и латините