Foedus

Foedus (foedus; мн.ч. foedera) е форма на междустранен договор в Римската република и до къснодревни времена важен инструмент на римската външна политика. Един foedus се сключвал от pater patratus от жреческата колегия Фециали.

Съществували три вида foedus: foedus pacis (за споразумение за мир), foedus societatis (за образуване на съюз) и foedus amicitiae causa factum (на основа на междудържавно приятелство). По време на империята foedus означава договор, който римляни слкючвали с неримляни. Неримляни, които след сключването на един foedus, са заселени на римска територия и с това задължени да служат във войската, са наричали федерати (foederati).

Някои foedus с варварски народи

295 г., вестготите са настанени в Тракия чрез foedus с римляните
332 г., вестготите, на Север от р. Дунав от Константин I Велики
358 г., салическите франки
374 г., алеманите и Валентиниан I
382 г., вестготите и Теодосий I за Мизия
418 г., вестготите са настанени като федерати в Аквитания
435 г., с вандалите на Гейзерик в Африка
442 г., отново с Гейзерик

Литература

Karl-Heinz Ziegler, Völkerrechtsgeschichte: Ein Studienbuch, 2. Aufl. München 2007.
Karl-Heinz Ziegler: Zum Völkerrecht in der römischen Antike, in: Iurisprudentia universalis: Festschrift für Theo Mayer-Maly, 2002, S. 933-944.
Alfred Heuß, Die völkerrechtlichen Grundlagen der römischen Außenpolitik in republikanischer Zeit, Leipzig 1933 Nachdruck Aalen 1963 (Grundlage der modernen Forschung).
Raimund Schulz: Die Entwicklung des römischen Völkerrechts im 4. und 5. Jahrhundert n. Chr. (Historia-Einzelschriften), Stuttgart 1995.
Andreas Zack: Studien zum "Römischen Völkerrecht", Edition Ruprecht Göttingen 2. Aufl. 2007 (neuerer grundlegender Versuch der historischen Systematisierung nach Eugen Täubler).

Вижте също

Федерати
Федерация
Федерализъм
Foedus Cassianum, договор от 493 пр.н.е. между Спурий Касий Вецелин от Римската република и латините