Екзосе

Exocet
	Exocet
	АМ39 „Exocet“
Обща информация
Произход	Франция
Вид	противокорабна ракета
История на производство и служба
Създаване	1967
Производител	MBDA
Производство	1967 -
На въоръжение	1979 – понастоящем
Варианти	MM38; MM40; SM39; AM39
Габаритни характеристики
Маса	672 kg
Дължина	4,7 m
Технически характеристики
Скорост	315 m/s
	Exocet в Общомедия

„Exocet“ (Екзосет, произнася се с „т“ накрая само в случая на ракетата (регистрираната фирмена марка), за да се различава от нормалната френска дума за летяща риба „екзосе“) е френска противокорабна ракета, която може да се изстрелва от кораби, подводници и самолети. Ракети „Exocet“ са използвани във Фолкландската война и в конфликтите в Близкия изток – по-специално Ирано-иракската война.^[1]^[2]

Създаване и описание

През 1967 г. френската фирма Aerospatiale, днес част от концерна MBDA, започва проектирането на ракетата, която се разработва в четири варианта: ММ38 (за въоръжаване на надводни съдове), SM39 (за подводници), АМ39 (за самолети и вeртолети) и ММ40 (за бреговата охрана и надводни кораби). В средата и края на 1970-те години Exocet е приета на въоръжение във Френските военноморски сили – вариантът ММ38 е приет през 1975 г., а АМ39 през 1979 г.

Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема с кръстообразно крило в средата на тялото и кръстообразни управляващи повърности в опашната част. Главата за самонасочване на всички варианти е активно радиолокационна, тежи около 30 kg и работи в честотния диапазон от 8 – 10 GHz. Системата им за задвижване се състои от твърдогоривни стартов и маршеви двигатели, бойната част е осколъчно фугасна с контактен и неконтактен взривател и също е унифицирана за всички варианти. Максималната далечина на полета достига до 70 km.

Етимология на името

Името е дадено от М. Гийо, тогава технически директор на френската самолетостроителна компания Nord Aviation, който предложил френската дума exocet, означаваща „летяща риба“ (Exocoetidae). ^[3]

Варианти

MM38 (с корабно базиране)
AM39 (с въздушно базиране)
SM39 (с подводно базиране)
MM40 (с корабно и наземно базиране)

Ракетите от типа ММ40 преминават няколко модификации (block 1, block 2 и block 3), като последната е с турбореактивен двигател и далечината на действие е увеличена до 180 km.

Начин на действие

След изстрелването ракетата набира височина от 75 – 80 m, после слиза до 30 m и след прелитането на 2,5 km се стабилизира на височина от около 15 m над повърхността на морето. На 10 km от мястото на целта Exocet се снижава на 8 m и се включва главата за самонасочване. В последния участък от полета височината намалява до 2 – 3 m.

Вариантът SM39 с подводен старт се изстрелва в капсула от торпедните апарати на подводница. След отдалечаването на безопасно разстояние от нея се включва маршевият двитател на капсулата, който я издига над водата на височина до 50 m. Там капсулата се отделя и се включва двигателят на ракетата.

Бойно използване

Фокландска война

На 4 май 1982 г. пет аржентински щурмови самолета Super Etendard, насочвани от разузнавателен самолет P-2 Neptune, се насочват към английско корабно съединение край Фолкландските острови. Два от самолетите са въоръжени с по една ракета „Exocet“. Двойката поддържа скорост от 900 km/h на височина около 40 m над морското равнище, на 46 km от английските кораби се вдигат до 150 m, включват собствените си радари и захващат целите си. Радарите им работят не повече от 30 s, за да избягнат евентуалното им засичане от англичаните. Ракетите са изстреляни от дистанция около 37 km. Захванатите цели са разрушителят HMS Sheffield (D80) и фрегатата HMS Yarmouth (F101). От „Yarmouth“ откриват навреме опасността и близо 40 s изстрелват пасивни смутители, по които сработва главата за самонасочване на ракетата и тя пропуска целта си. Екипажът на „Sheffield“ открива изстреляната по него ракета само 5 – 6 s преди тя да го удари. Ракетата попада в района на втората палуба под контролната зала, на височина около 2 m над ватерлинията. Бойната ѝ част не избухва^[4], но кинетичната ѝ енергия причинява големи разрушения, а остатъците от ракетното гориво се разливат и избухва пожар, прекъснал веднага електрозахранването на кораба. След 5 часа безрезултатна борба с пожара, екипажът напуска кораба, който по-късно потъва. Загиват 20 души, 24 са с тежки изгаряния.

На 25 май два самолета Super Etendard атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите HMS Invincible и HMS Hermes. Самолетите включват радарите си на дистанция 80 km и изстрелват две ракети „Exocet“ от разстояние 48 km. Този път аржентинците са открити своевременно и корабите от охранението, както и вдигнатите вeртолети, поставят голям облак от пасивни смутители. Преминавайки през него, ракетите губят целта си и захващат пригодения за авиотранспорт контейнеровоз Atlantic Conveyor, намиращ се на 6 km от „Hermes“. Двете ракети удрят кораба, който не след дълго потъва. Убити са 12 души, на дъното на морето отиват и 3 вeртолета CH-47 Chinook, 12 вeртолета Wessex и голямо количество резервни части за самолети Sea Harrier.

На 30 май самолет Super Etendard атакува самолетоносача „nvincible“ с две ракети „Exocet“, но вследствие на поставените смущения, те пропускат целта си и падат в морето.

Последното използване на „Exocet“ в този конфликт е на 12 юни. Ракетата е от варианта ММ39 с корабно базиране, но е изстреляна от импровизирана пускова установка, монтирана на камион по намиращия се на около 18 мили от брега разрушител HMS Glamorgan (D19). Ракетата удря кораба в 6:37 h сутринта в левия борд. Въпреки че и тя не се взривява, рикошира в корабния хангар, където унищожава вертолет „Wessex“ и предизвиква силен пожар, който е потушен около 10:00 h. Загиват 13 души, 17 са ранените, а корабът е отправен на дълъг ремонт в Портсмът.

Ирано-иракска война

На 17 май 1987 г. иракски пилот на тактически изтребител Mirage F-1 (според други данни атакуващият самолет е МиГ-23^[5]) атакува с две ракети „Exocet“ американската фрегата USS Stark (FFG-31), погрешно взета от него за ирански танкер. Ракетите не са открити навреме от „Stark“ и те удрят кораба, като се взривява само едната ракета. Загиват 37 души, ранените са 21. Повредите са толкова тежки, че според американски експерти, ако корабът се е намирал в бурния Атлантически океан, а не в спокойния Персийски залив, то той неминуемо е щял да потъне^[6].

Страни, използващи „Exocet“

Страни, използвали „Exocet“

Източници

↑ La France commande des Exocet Block3, Le blog de Joseph Henrotin
↑ V – CRUISE MISSILES: THE OTHER AIR BREATHING THREAT // ATTACK AIRCRAFT PROLIFERATION: ISSUES FOR CONCERN. Christopher Bolkcom and John Pike, 1 април 1993. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на 10 февруари 2009.
↑ Guillot, Jean и др. L’extraordinaire aventure de l’Exocet. Les éditions de la Cité, 1988.
↑ Loss of HMS Sheffield – Board of Inquiry from the MOD Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine. (page six)
↑ Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41.
↑ AM-39 Exocet ((ru))

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Екзосе
Gallery of photographs of various variants of the Exocet missile Архив на оригинала от 2005-04-18 в Wayback Machine.
Argentine Account of the role of the Exocet in the Falklands War Архив на оригинала от 2009-02-23 в Wayback Machine.
Photos of Exocet damage to USS Stark

[1] La France commande des Exocet Block3, Le blog de Joseph Henrotin

[2] V – CRUISE MISSILES: THE OTHER AIR BREATHING THREAT // ATTACK AIRCRAFT PROLIFERATION: ISSUES FOR CONCERN. Christopher Bolkcom and John Pike, 1 април 1993. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на 10 февруари 2009.

[3] Guillot, Jean и др. L’extraordinaire aventure de l’Exocet. Les éditions de la Cité, 1988.

[4] Loss of HMS Sheffield – Board of Inquiry from the MOD Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine. (page six)

[5] Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41.

[6] AM-39 Exocet ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]