Cetoscarus ocellatus
Cetoscarus ocellatus | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
JLB Smith, 1956 (Valenciennes, 1840) | ||||||||||||||||||||
Cetoscarus ocellatus в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Cetoscarus ocellatus е вид бодлоперка от семейство Scaridae.[2] Видът не е застрашен от изчезване.[3]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в Австралия, Американска Самоа, Бруней, Вануату, Гуам, Източен Тимор, Индонезия, Кения, Кирибати (Феникс), Мадагаскар, Малайзия, Маршалови острови, Микронезия, Мозамбик, Науру, Ниуе, Нова Каледония, Острови Кук, Палау, Папуа Нова Гвинея, Провинции в КНР, Реюнион, Самоа, Северни Мариански острови, Сингапур, Соломонови острови, Сомалия, Острови Спратли, Тайван, Танзания, Токелау, Тонга, Тувалу, Уолис и Футуна, Фиджи, Филипини, Френска Полинезия, Френски южни и антарктически територии (Нормандски острови), Южна Африка и Япония.[3]
Обитава океани, морета и рифове. Среща се на дълбочина от 1 до 24 m, при температура на водата от 25,7 до 29 °C и соленост 34,4 – 35,3 ‰.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На дължина достигат до 80 cm.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cetoscarus ocellatus (Valenciennes, 1840). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Cetoscarus ocellatus (Valenciennes, 1840) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ а б Cetoscarus ocellatus (Valenciennes, 1840) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ а б Cetoscarus ocellatus // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Randall, J.E. Reef and shore fishes of the South Pacific. New Caledonia to Tahiti and the Pitcairn Islands. University of Hawaii Press, Honolulu, Hawaii. 720 p., 2005.