Гладки китове
Гладки китове | ||||||||||||||||||||||||||||||
Бискайски кит (E. glacialis) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Гладки китове в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гладките или обикновени китове (Balaenidae) (употребява се и същински китове[1]) са семейство едри Китоподобни от подразред Беззъби (баленови) китове. Възрастните екземпляри достигат на дължина около 15 - 17 m и тегло 50 - 80 тона. За разлика от Ивичестите китове отдолу са гладки, без надлъжни гънки. Имат скъсено и закръглено тяло с голяма глава. Нямат гръбен плавник, а гръдните им плавници са къси, широки и закръглени. Балените им са много дълги и затова горната челюст е дъговидно извита и много по-малка от долната.
Хранят се основно с планктон (копеподи), който загребват в близост до повърхността и прецеждат с балените си от водата. След това с език остъргват планктона останал по балените им. Някои видове поглъщат и големи количества крил.
Гладките китове мигрират през зимата в по-топли води, където се размножават и женските раждат своите малки след около 10 – 11 месечна бременност. Раждат само по едно малко, обикновено през три години.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]- разред Cetacea – Китоподобни
- подразред Mysticeti – Беззъби (баленови) китове
- семейство Balaenidae – Гладки китове
- род Eubalaena
- Eubalaena glacialis – Бискайски кит, северо-атлантически гладък кит, същински леден кит, атлантически южен кит[1]
- Eubalaena japonica – Японски кит, северо-тихоокеански гладък кит
- Eubalaena australis – Южен кит, южен гладък кит
- род Balaena
- Balaena mysticetus – Гренландски кит
- род Eubalaena
- семейство Balaenidae – Гладки китове
- подразред Mysticeti – Беззъби (баленови) китове
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 228
- Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 74 – 93