88 г. пр.н.е.
(пренасочване от 88 пр.н.е.)
| << | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
88 (осемдесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Луций Корнелий Сула и Квинт Помпей Руф.
- Съюзническата война приключва.
- Първата Митридатова война:
- След насърчаване от Митридат VI, населението на множество градове в римска Азия се надига на въстание и избива десетки хиляди от живеещите там римски и италийски граждани. Митридат продължава завземането на провинцията.[1][2]
- Митридат претърпява сериозно поражение, след като не успява да превземе Родос.[3]
- Настроеният приятелски към Митридат – Аристион успява да се добере до властта в Атина. Понтийският генерал Архелай превзема Делос и изпраща под охрана свещените съкровища, съхранявани там, в Атина, за да повдигне авторитета на новото управление на Аристион.[3]
- Брутий Сура използва малките си римски сили за различни нападения срещу понтийците на Архелай и Аристион и поне временно попречва на напредването им към вътрешността на Гърция като така печели време за римляните.[3]
- Спорове за даденото на Сула командване на войната срещу Митридат, подклаждани от амбициите на Гай Марий, довеждат до избухването на гражданска война в републиката.[2]
- Прогонения от Рим Сула събира армия и повежда шест легиона в безпрецедентен поход срещу града. След като влиза в него по улиците се водят множество боеве с опонентите му, но Сула надделява, а Гай Марий е принуден да търси спасение в Африка.[2]
В Сирия
[редактиране | редактиране на кода]- Деметрий III Еукер настъпва срещу Филип I Филаделф и е победен от него след намесата на партите и арабите. Деметрий III е пленен от партския цар.
- След смъртта на цар Митридат II в Партия избухват междуособици. Арменският цар Тигран II използва тази възможност, за да нахлуе в партска Месопотамия и Асирия.
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Публий Сулпиций Руф, римски политик и оратор (роден 121 г. пр.н.е.)
- Митридат II, цар на Партия
- Марк Емилий Скавър, римски политик и оратор (роден 163 г. пр.н.е.)
- Квинт Помпей Руф, консул през тази година
- Маний Аквилий, римски политик
- Птолемей X, владетел от династията на Птолемеите
- Деметрий III Еукер, владетел от династията на Селевкидите
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 145
- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 202
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 151