567 г. пр.н.е.
Облик
<< | 6 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]Във Вавилония
[редактиране | редактиране на кода]- Навуходоносор II (605 – 562 г. пр.н.е.) е цар на Вавилония.[1]
В Мидия
[редактиране | редактиране на кода]В Африка
[редактиране | редактиране на кода]В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Фараон на Египет е Амасис II (570 – 526 г. пр.н.е).[3]
- Бившият фараон Априй (589 – 570 г. пр.н.е.) нахлува в Египет с вавилонска помощ в опит да си върне властта, но е победен и убит.[4]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]- 25 май – римският цар Сервий Тулий празнува втори триумф (след 571 г. пр.н.е.) за нова победа над етруските (според Фасти Триумфалес).[5]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Априй, фараон на Египет от Двадесет и шестата династия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 162 и 174
- ↑ Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 749
- ↑ Toby Wilkinson. „The Egyptian World“, Routledge, 2013. стр. 458
- ↑ James H. Richardson. „The Roman Historical Tradition: Regal and Republican Rome“, Oxford University Press, 2014. стр. 101