През тази година, след като е стабилизирал трона си и потушил бунтовете в царството, Дарий атакува скитското племе Сака, което обитава земите около Аралско море. За тази цел той и войската му прекосяват река Амударя по построен мост. Вождът Скунха е пленен, а персийският цар назначава нов вожд, който да управлява племето.[2]
Платея, пpоради натиск от страна на Тива да се присъедини към Беотийския съюз, се обръща с предложение към цар Клеомен да се присъедини към съюза ръководен от Спарта. Спартанският цар, който по това време е повел войска през Коринтския провлак в Беотия (с неясна цел, но според някои съвременни изследователи, за да привлече Мегара към Пелопонеския съюз) и се намира в близост до града препоръчва Платея да потърси закрилата на град Атина, който е разположен по-близо.[4]
Вследствие на това Платея и Атина сключват съюз, което предизвиква трайно напрежение между Тива и Атина.[4]
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 173
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 289
↑ абJohn Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 360
