510 г. пр.н.е.
(пренасочване от 510 пр.н.е.)
| << | 6 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Спарта организира втора експедиция срещу атинския тиран Хипий. Този път войската е по-голяма, атакува по суша и е водена от спартанския цар Клеомен. За разлика от предходната година тесалийците се оказват неспособни да помогнат на съюзника си и се оттеглят оставяйки Клеомен да обсади тирана и привържениците му в укрепените му позиции под атинския Акропол. Поради пленяването на децата на тирана и роднините му, започват преговори завършили с напускането на града от Хипий. С това периодът на тирания в Атина завършва.[2]
В Италия
[редактиране | редактиране на кода]В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Около тази или следващата година спартанският принц Дорией, който преди няколко години се проваля в опита си да основе колония в Триполитания, повежда експедиция за завладяване на земя и основаване на нова колония в Западна Сицилия. Тази негова авантюра завършва с пълен провал като той и почти всички негови последователи загиват в сражение с картагенците.[4]
В Македония
[редактиране | редактиране на кода]- През тази година (или скоро преди нея) македонският цар Аминта става васал на Персия след като това е изискано от персийския пълководец Мегабаз.[5]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Кимон, древногръцки политик и военачалник от Атина (умрял 449 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Хасдрубал I, картагенски владетел (управлявал 530 – 510 г. пр.н.е)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 302
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 467
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 752 и 783
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 246