11-а танкова дивизия (Вермахт)
11-а танкова дивизия | |
символи на дивизията през войната | |
Информация | |
---|---|
Активна | август 1940 г. – май 1945 г. |
Държава | Германия |
Клон | Вермахт |
Тип | танкова |
Размер | дивизия |
Битки/войни | Операция Марита, Операция Барбароса, Битка при Дубно, Операция Орел, Битка за Нормандия |
11-а танкова дивизия в Общомедия |
11-а танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
История
[редактиране | редактиране на кода]11-а танкова дивизия е сформирана през август 1940 г. от 11-а стрелкова бригада. Между януари и април 1941 г. участва в кампанията на Балканите, превземането на Белград. През юли 1941 г. участва в нападението на Съветския съюз, като част от група армии „Юг“. Впоследствие става част от група армии „Център“, до юни 1942 г., след което се завръща в южния сектор на Източния фронт. През юли 1943 г. участва в операция Орел, а по-късно в тежките боеве в района на Кривой рог. В периода януари-май 1944 г. е обкръжена в Корсунския чувал, където претърпява тежки загуби. През юли 1944 г. оцелелите от дивизията са изтеглени във Франция за почивка и възстановяване. Участва в боевете срещу съюзническите десанти в южна Франция, след което се изтегля към Елзас. През септември 1944 г. участва в боевете при Белфор, след което се изтегля в района към река Сар. През март 1945 г. е атакувана край Ремаген. През май се на американските войски в Бавария.[1]
По време на съществуването си дивизията неколкократно е споменавана за отличното си представяне по време на бойните действия. На това се дължи и прякорът и – Призрачната дивизия. Това е едно от символите използвани от формированието по време на войната – скелет върху танкови вериги размахващ меч.[1]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- Генерал на танковите войски Лудвиг Крювел – (1 август 1940 – 15 август 1941 г.)
- Генерал-лейтенант Гюнтер Ангерн – (15 август 1941 – 24 август 1941 г.)
- Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек – (24 август 1941 – 20 октомври 1941 г.)
- Генерал-лейтенант Валтер Шелер – (20 октомври 1941 – 16 май 1942 г.)
- Генерал на танковите войски Херман Балк – (16 май 1942 – 4 март 1943 г.)
- Генерал от пехотата Дитрих фон Холтиц – (4 март 1943 – 15 май 1943 г.)
- Генерал-лейтенант Венд фон Витерсхайм – (10 август 1943 – 10 април 1945 г.)
- Генерал-лейтенант Йохан Микл – (15 май 1943 – 10 август 1943 г.)
- Генерал-майор Хорст Тройш унд Бутлар-Бранденфелс – (10 април 1945 – 8 май 1945 г.)
Носители на награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носители на значка За близък бой, златна (28)
- Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
- Носители на Германски кръст, златен (140)
- Носители на Германски кръст, сребърен (6)
- Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (20)
- Носители на Рицарски кръст (52, включително един непотвърден)
- Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги (1)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x. с. 16 – 17.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|