Ясен (област Видин)

Ясен
	Ясен
	; Панорамен изглед към село Ясен
	Ясен Ясен
Общи данни
Население	219 души (15 март 2024 г.); 16,7 души/km²
Землище	13,086 km²
Надм. височина	90 m
Пощ. код	3775
Тел. код	09348
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	87583
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община; – кмет	Ново село; Венислав Ангелов ; (СДС, НДСВ; 2023)
Кметство; – кмет	Красимир Рангелов (СДС, НДСВ: 2023)
	Ясен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ясен.

Я̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Ново село, област Видин.

География

Селото е разположено на река Дунав. Отстои на 15 км от областния център Видин и на 9,5 км от общинския център Ново село. Най-високата точка в землището на селото е 120 м, разположена на границата със землището на село Флорентин, покрай лозовите масиви. Най-ниската точка е 32 м – брега на река Дунав под църквата. Землището на селото граничи със землищата на селата Флорентин, Неговановци и Гомотарци, а на север – с река Дунав. На 1,5 км в източна посока се намира остров Ясен, който е наносен и се появява само при маловодие. Почвата в този район заедно с климатичните условия благоприятства отглеждането и добиването на дини и пъпеши от много добро за областта качество. Единствените горски масиви са разположени по крайбрежието на Дунав, предимно от акация, върба, топола и ясен, откъдето произлиза името на селото.

Местности

В Ясен са разположени 20 местности:

Бачово
Бащя
Гомотарски път
Гринд
Добри дол
До село
Дунавски бряг
Дълга хуния
Коаста
Край село
Ливади
Мирия
Над село
Насипище
Падина
Погоане
Турч
Търла
Хоага
Целина

История

Открити находки от римско време:

Фрагмент от мраморна колона
Бронзова статуетка Афродита/Венера Анадиомене, вис. 12 см
Мраморна статуарна група с изображение на Сатир, вис. 20 см от ІІІ в.
Надпис от ІІІ в. (I. O. M. DOL(ICHENO) AUR. BASSUS SAC(ERDOS) SERVUS EIUS)
Мраморна статуетка, представяща Юпитер Долихен, вис. 34 см. Датира от ІІ-ІІІ в.
Надпис от времето на Каракала (I. O. M. D(OLICHENO?) / PRO S. IMP. / D. N. M. AUR. / ANTONINI PI /5 FELICIS AUG. / SAC. PECTA ET FLA/VIUS C V GAQUE / POS) и др.

Някои автори идентифицират римските останки при Ясен със свързвания с император Галерий град Ромулианум,^[2] който по-често е идентифициран с археологическия комплекс Гъмзиград.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Чанков“ по името на комунистическия функционер Георги Чанков. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са вкарвани в студения Дунав, за да бъдат принудени да влязат в ТКЗС. След Кулските събития 12 семейства (43 души) от селото са принудително изселени от режима.^[3]

Население

Според преброяването от 7 септември 2021 г. в село Ясен живеят 200 души.^[4] Селото има ясно изразени депопулационни процеси. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин или София, както и зад граница. Селото е населено от българи, говорещи на влашки диалект.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	259	100,00
Българи	255	98,45
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	1	0,38

Икономика

Населението на селото се препитава главно чрез селско стопанство. Преди време цялото поле се е напоявало от Дунав, но инфраструктурата е унищожена. Отглеждат се пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. За разлика от околните села, тук географското положение е благоприятно за отглеждането на дини и пъпеши, а не за лозя. Единственият лозов масив в землището му се намира на 600 м в югозападна посока от разклона от път 122 (откъм Флорентин). През последните години зачестяват и нови малки масиви около селото, но без особен успех. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира в началото на селото откъм Видин. В селото е развит риболовът.

Религии

Населението е източно православно и пример за това е православният храм „Успение Богородично“, непосредствено до гробищата, в тях има и стари кръстове от 19 век, храмът е изцяло от камък и е разположен на една тераса в близост до реката. В църквата в 1883 година работят дебърските майстори Петър Новев и Аврам Дичов, за което свидетелства надпис върху иконата на Света Богородица с Младенеца „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“. На големите икони са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно творчеството на учителя им Дичо Зограф.^[6] Вероятно те изписват и иконостаса.^[7]

Спорт

Стадионът на селото се намира в началото му, срещу стопанския двор, непосредствено до кметството. Селото няма футболен отбор.

Обществени институции

Кметство и читалище „Изгрев“. Читалището е действащо, регистрирано под номер 676 в Министерство на Културата. Библиотека – 4565 тома.

Други

В селото има паметник на загиналите във войните (1885, 1912 – 1913, 1915 – 1918 г.) и Отечествената война.
През селото преминава автобусът от Видин за Ново село, спирката е на центъра.
Централният плаж на селото е добре устроен. Има и стара чешма.
Идеално място за палатка е крайбрежието на Дунав, особено около острова.
На отсрещния бряг на Дунав се намира румънското село Салча.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 23.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 179, 205.
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[данчева-василева-2] Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 23.

[груев-3] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 179, 205.

[4] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[Гергова_65-6] Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.

[Гергова_16-7] Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]