Яков I Солунски
| Яков I Ιάκωβος Α΄ | |
| византийски духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Яков I (на гръцки: Ιάκωβος Α΄) е византийски православен духовник от ΧIV век, солунски митрополит.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Преди да стъпи на солунския престол Яков е игумен на светогорския манастир Великата Лавра до април 1290 година.[1] Като игумен на Лаврата е споменат в различни манастирски документи, като например документ на манастира Кутлумуш от февруари 1270 година и на Хилендар от 31 август 1288 година. Първото свидетелство за Яков като солунски митрополит е документ от 1295 година, в който той се е подписал като „смиреният митрополит на Солун ипертим и екзарх на цяла Тесалия Яков“ („ό ταπεινός μ(ητ)ροπολίτ(ης) τ(ής) Θεσσαλονίκης ύπέρτιμος καί έξαρχος πάσης Θετταλίας Ιάκωβος“). Същият подпис на Яков като митрополит се намира в документ от 1299 година на Зографския манастир.[2]
На един печат, датиран към края на XIII век се чете „Ιακώβου σφράγισμα Θεσσαλονίκης Χριστόν τεκοϋσαν καί [τόν] μάρτυρα φέρον“. Яков вероятно остава глава на Солунската епархия поне до 1306 година, когато името му е споменато за последен път в литургически ръкопис на манастира Есфигмен. От издадени документи от Ватиканската библиотека се разбира, че митрополит Яков се връща на Света гора, където умира като монах Исак.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Νταγιούκλας, Σταύρος. Πολιτική και εκκλησιαστική διοίκηση της Βυζαντινής Θεσσαλονίκης από το 1300 έως το 1341. Θεσμοί και πρόσωπα // „Μακεδονικά“ XXX. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1995-96. σ. 129.
- ↑ а б Νταγιούκλας, Σταύρος. Πολιτική και εκκλησιαστική διοίκηση της Βυζαντινής Θεσσαλονίκης από το 1300 έως το 1341. Θεσμοί και πρόσωπα // „Μακεδονικά“ XXX. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1995-96. σ. 130.
| Игнатий I | → | солунски митрополит (1295 – 1305/1306) |
→ | Малахия |
