Явор Милушев
| Явор Милушев | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | актьор |
| Народен представител в: XXXIX НС | |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1970 – |
| Семейство | |
| Съпруга | Цветана Манева (1977) |
| Уебсайт | |
Явор Тодоров Милушев е български актьор.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 9 януари 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон, Великобритания (1980). В Wirral College, Management & Marketing (1992).
Получава покана да постъпи в Театър „София“, но след отбиване на военна служба в Кърджали постъпва в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1973 – 1979), в театър „Сълза и смях“ (1979 – 1993), играе и в Театър „199“ и Малък градски театър „Зад канала“, гастролира с постановки на тези театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Украйна, Македония и в много градове в страната.
Член на СБФД (1991), на Съюза на артистите в България и на Rotary Club.[1]
Депутат е в XXXIX народно събрание от листата на НДСВ. Заместник-министър на културата (от септември 2007 г.)[1]
Женен е за актрисата Цветана Манева.[2]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) – Джери Райън, режисьор Любен Гройс
- „Медея“ (Еврипид) – Язон, режисьор Любен Гройс
- „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Дон Педро, режисьор Любен Гройс
- „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) – Валентин, режисьор Любен Гройс
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Парис, Меркуцио, режисьор Любен Гройс
- „Албена“ (Йордан Йовков) – Сенебирски, режисьор Любен Гройс
- „Чичовци“ (Иван Вазов) – Даскал Гатю, режисьор Иван Добчев
- „Госпожица Юлия“ (Август Стриндберг) – Жан, режисьор Румен Чакъров
- „Дванадесета нощ“ (Уилям Шекспир) (на есперанто) – Орсино, режисьор Димитър Стоянов
- „Трамвай желание“ (Тенеси Уилямс) – Стенли Ковалски, режисьор Младен Киселов
- „Антигона“ (Жан Ануи) – Хемон, режисьор Димитър Стоянов
- „Виват кралицата“ (Робърт Болт) – Роберт Дъдли, режисьор Димитър Стоянов
- „Случайната смърт на един анархист“ (Дарио Фо) – Анархистът, режисьор Красимир Спасов
- „Солунските атентатори“ (Георги Данаилов) – Борис Сарафов, режисьор Красимир Спасов
- „Докле е младост“ (Георги Данаилов) – Прокурора, режисьор Красимир Спасов
- „Хъшове“ (Иван Вазов) – Владиков, режисьор Уляна Матева
- „Вампир“ (Антон Страшимиров) – Динко, Христо Кръчмаров
- „Чер хайвер и леща“ (Скарначи и Тарабузи) – Дон Леонида Ламана, режисьор Стойко Генов
- „Смърт“ (Уди Алън) – Клейман, режисьор Симеон Димитров
- „Любовникът“ (Харолд Пинтър) – Ричард, режисьор Димитър Стоянов
- „Благородния испанец“ (Съмърсет Моъм) – Испанеца, режисьор Димитър Стоянов
- „Коронацията“ (Етиен Ребоденго) – Президента, режисьор Бина Харалампиева
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Отец Лоренцо, режисьор Бина Харалампиева и други.
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Звезда от последна величина“ (1990) (Неда Антонова)
- „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) – мъжът на Виктория
- „Двама на люлката“ (1987) (Уилям Гибсън) – адвокатът Джери Райън
- „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
- „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
- „Камбани“ (1984) (Генадий Мамлин)
- „Огненият кръг“ (1984) (Светослав Славчев)
- „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Манастър
- „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов) – капитан Павле
- „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
- „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)
- „Скъперникът“ (1972) (Молиер)
Играе в постановки на Роксена Кирчева, Павел Павлов, Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Гройс, Милен Гетов, Николай Георгиев, Нина Минкова, Чавдар Савов, Димитрина Гюрова и други; в „Аленото цвете“ на реж. Йордан Джумалиев изпълнява ролята на Звяра, който се превръща в красив принц, но за финалния кадър се използва дубльор, тъй като не е достатъчно красив за финал на детска приказка; за новогодишната програма на реж. Никола Петков в пародията на финалната сцена между Дездемона и Отело играе с истински лъв; в постановката на Теофана Преславска „Приказки от един живот“ изпълнява ролята на Ханс Кристиан Андерсен.
Издава CD със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, с когото изнасят концерти в страната и чужбина и участват във фестивалите „Яворови дни“ в Поморие. Писателски дебют прави с есето „Тихо, българският народ спи!“ във в. „Култура“, публикува материали в периодичния печат и издава книгите „42 – 23“ и две издания на „Чешки профили“.
В началото на новото столетие преустановява творческата си дейност в театъра и киното, без да оповестява мотивите за това решение.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2013 | Дървото на живота (тв сериал) |
24 | генералът, министър на войната | |
| 1997 | Рекет (Il Racket) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) |
6 | Италия | наркобос, конкурент на Грумо |
| 1997 | Ловджийска чанта (Il carniere) Синът на комарджията (алтернативно заглавие) |
Италия | Милан | |
| 1995 | Хищна птица („Bird of Prey“) |
САЩ/България | шефът на полицията | |
| 1992 | Денят на свинята („Il giorno del porco“) |
Италия | Арос | |
| 1987 | По здрач | адвокат Стефан Лефтеров | ||
| 1987 | Копнежи по белия път | Хинду, илюзионист | ||
| 1986 | По следите на капитан Грант (В поисках капитана Гранта) (тв сериал) |
7 | СССР/България | индианецът Талкав |
| 1985 | Не се сърди, човече! | Огнян | ||
| 1984 | Тайната на Аполония (Vrak) |
Чехословакия/България | Янис | |
| 1984 | Дело 205/1913 г. П.К.Яворов | Пейо Крачолов Яворов | ||
| 1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) |
3 | Богомил Джоков (в 2 серии: I, II) | |
| 1982 | Почти ревизия (тв сериал) |
4 | доктор Илков | |
| 1982 | Най-тежкият грях | Бобчев от радиото | ||
| 1981 | Баш майсторът фермер (тв) |
Иръпшъна, таксиметровият шофьор | ||
| 1980 | Вярност | 2 | Петър, командирът на заставата | |
| 1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) |
7 | капитан Недков, офицер от кавалерията | |
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | ||
| 1978 | Пътят към София (Путь к Софии) (тв сериал) |
5 | България/СССР | Тодор, бунтовникът |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение (тв сериал) |
6 | Кольо Стефанов | |
| 1976 | Вината | журналистът | ||
| 1976 | Лебед | Милан | ||
| 1976 | Един наивник на средна възраст | 2 | Чарли, наркоман | |
| 1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Чарли (в I серия: „Синята безпределност“) | |
| 1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | шута | |
| 1975 | Началото на деня | бригадир | ||
| 1974 | Синята лампа (тв сериал) |
10 | Хъмпърдинг (в V серия „Танго с Фани“) | |
| 1973 | Зелената ракета | Военна киностудия | ||
| 1973 | Пикник | поручик Иванов | ||
| 1973 | Игрек 17 | „Игрек 117“/изобретателят Едисон | ||
| 1972 | Три дена арест | Военна киностудия | войникът | |
| 1971 | Утре ше решим | младежът | ||
| 1971 | Необходимият грешник | Боби – Борис Тодоров | ||
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | мъжът с обецата, художник, един от гостите на Грот (не е посочен в надписите на филма) | ||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | Явор (в XXV серия: „След години“ (1971) | |
| 1970 | Черните ангели | 2 | синът на проф. Секеларов, и глас зад кадър в паниката „Мария, Мария“ | |
| 1970 | Сбогом, приятели! | младежът в кафенето | ||
| 1964 | Русият и Гугутката (тв) |
- Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Явор Милушев е новият заместник-министър на културата, сайт на Министерството на културата, 25 септевмври 2007 г.
- ↑ „Заради него продължавам да живея“ - великата любовна история на Цветана Манева и Явор Милушев, edna.bg, 30 януари 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
