Аугуст Стриндберг

Аугуст Стриндберг Johan August Strindberg
шведски драматург и писател
Около 1900 – 1902 г.
Роден	22 януари 1849 г. Стокхолм, Швеция
Починал	14 май 1912 г. Стокхолм, Швеция
Погребан	Швеция
Религия	атеизъм
Националност	Швеция
Учил в	Упсалски университет
Литература
Период	1869 – 1912
Жанрове	роман, пиеса
Направление	натурализъм, експресионизъм
Течение	Натурализъм, символизъм
Известни творби	„Червената стая“ (1879) „Бащата“ (1887) „Госпожица Юлия“ (1888) „Ад“ (1897) „Пътят към Дамаск“ (1898) „Соната на призраците“ (1908)
Повлиян	Георг Брандес, Хенрик Ибсен, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Уилям Шекспир, Емануел Сведенборг
Повлиял	Кнут Хамсун, Хенрик Ибсен, Мирослав Кърлежа, Хенри Милър, Юджийн О'Нийл, Райнхард Зорге, Ернст Толер, Тенеси Уилямс
Семейство
Съпруга	Сири фон Есен (1877 – 91) Фрида Ул (1893 – 95) Хариет Босе (1901 – 04)
Деца	Карин Смирнов Ане-Мари Хегелин Шерштин Стриндберг
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Аугуст Стриндберг в Общомедия

Юхан Огуст Стриндберг (на шведски: Johan August Strindberg, шведското произношение на фамилията е близко до Стриндбери) е шведски драматург и писател. В България е издаван и като Август Стриндберг. От 2012 г. е възприето малкото име на писателя да се предава като "Огуст" .

Автор на произведения като пиесите Госпожица Юлия и Мъртвешки танц, романа Червеният салон, автобиографичния текст Inferno и други.

В чест на Стриндберг е наименуван кратер на планетата Меркурий.

Биография

Портрет на Стриндберг от Роберт Рьослер, ок. 1881 – 1882 г.

Родителите на Стриндберг са Карл Стриндберг, от буржоазно семейство, и Улрика Елеонора Норлинг, бивша прислужница. Майка му умира, когато той е на 13 години. Стриндберг следва химия в Университета на Упсала и в Технологическия институт в Стокхолм. През 1877 г. сключва брак с баронеса Сири фон Есен.

Поради своя критичен прочит на историята на Швеция Стриндберг предпочита по-спокоен живот във Франция, където заминава заедно със семейството си през 1883 г. Там изпада в тежка душевна криза, пие абсент и е убеден, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. През 1889 г. се развежда с жена си и заминава за Берлин, където среща втората си съпруга, австрийската писателка Фрида Ул.

Поради чувството си за вина и многобройните обвинения, породени от нестандартните изложени от него идеи, Стриндберг страда от мания за преследване и дори изпада в психотични състояния.

През 90-те години на ХІХ век се обръща към живописта, като предпочита морски пейзажи.

В края на ХІХ век се завръща в Стокхолм. През 1901 г. сключва брак с шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда през 1904 г.

Творчество

Сред основните теми, които Стриндберг засяга, са тези за брака, за интимните отношения между мъжа и жената, исторически теми и др. Известен с отрицателното си отношение към жените, Стриндберг изявява враждебно отношение изобщо към хората, като критикува остро техните недостатъци. Известни негови пиеси са: Майстор Улоф, Щастливецът Пер, Бащата, Игра-сън и др. От художествената му проза други важни произведения са Ад, Сам и др.

Библиография

Романи

• „Червеният салон“ – роман, 1879
• „Синът на слугинята“ – роман, 1886 – 1887
• „Жителите на остров Хемсьо“ – роман, 1887
• „Защитната реч на един безумец“ – роман, 1888
• „На рифа“ – роман, 1890
• „Ад“ – автобиографична книга, 1897
• „Легенди“ – автобиографична книга, 1897
• „Сам“ – роман, 1903
• „Готическите стаи“ – роман, 1904
• „Черните знамена“ – роман, 1905

Повести и разкази

• „Новото царство“ – повест, 1882
• „Брачни истории“ – сборник, 1884 – 1886
• „Утопии в реалността“ – сборник новели, 1885
• „Сандаловото дърво“ – повест, 1889

Пиеси

Сири фон Есен в постановка на Новия театър в Стокхолм през 1882 г.

Хариет Босе в постановка на „Пътят за Дамаск“ на Кралския театър в Стокхолм през 1900 г.

• „Волнодумец“ (Fritänkaren, 1869)
• „Хермиона“ (Hermione, 1870)
• „В Рим“ (I Rom, 1870)
• „Изгнаник“ (Den fredlöse, 1871)
• „Майстор Улуф“ (Mäster Olof, 1872, 1874, 1877)
• „Странстванията на Щастливеца Пер“ (Lycko-Pers resa, 1882)
• „Бащата“ (Fadren, 1887)
• „Приятелчета“ (Kamraterna, 1887)
• „Госпожица Юлия“ (Fröken Julie, 1888)
• „Кредитори“ (Fordringsägare, 1888)
• „По-силната“ (Den starkare, 1989)
• „Парий“ (Paria, 1989)
• „Самум“ (Samum, 1989)
• „Пред смъртта“ (Inför döden, 1892)
• „Връзки“ (Bandet, 1892)
• „Игра с огъня“ (Leka med elden, 1892)
• „Пътят за Дамаск“ (трилогия, Till Damaskus, 1898 – 1904)
• „Борба и престъпление“ (Brott och brott, 1899)
• „Густав Васа“ (Gustav Vasa, 1899)
• „Ерик XIV“ (Erik XIV, 1899)
• „Пасха“ (Påsk, 1900)
• „Карл XII“ (Karl XII, 1901)
• „Мъртвешки танц“ (Dödsdansen, 1901)
• „Годеницата девственица“ (Kronbruden, 1901)
• „Белият лебед“ (Svanevit, 1901)
• „Енгелбрект“ (Engelbrekt, 1901)
• „Игра-сън“ (Ett drömspel, 1902)
• „Кралица Кристина“ (Kristina, 1903)
• „Витенбергският славей“ (Näktergalen i Wittenberg, 1903)
• „Соната на призраците“ (Spöksonaten, 1907)
• „Широкият път“ (Stora landsvägen, 1909)

Публицистика

• „Синята книга“ – публицистика, 1907 – 1908
• „Отворени писма за Интимния театър“ – 1909
• „Речи към шведската нация“ – 1910

За него

• Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., (2001), 7 – 25.
• Malekin, Theo. Strindberg and the Quest for Sacred Theatre. Amsterdam/New York, NY, Rodopi, 2010 (Consciousness, Literature and the Arts, 26)

Външни препратки

• Произведения на Аугуст Стриндберг в Моята библиотека
• ((sv)) Произведения на Стриндберг в Projekt Runeberg
• ((sv)) Биография и произведения на Стриндберг в Litteraturbanken
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Аугуст Стриндберг, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Фотографски работи на Стриндберг във Flickr