Юрий Левитан
| Юрий Левитан Юрий Борисович Левитан | |
 | |
| Роден |
19 септември 1914 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Партия | КПСС |
| Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Октомврийска революция народен артист на СССР Червено знаме на труда (СССР) |
| Уебсайт | |
| Юрий Левитан в Общомедия | |
Юрий Борисович Левитан (роден на 19 септември / 2 октомври 1914 г. гр. във Владимир, Руска империя; † 4 август 1983 г. в Бесоновка, Белгородска област) е съветски радиодиктор.
Той обявява по радиото, наред с други неща, началото и края на германо-съветската война, смъртта на Йосиф Сталин и първия пилотиран космически полет на Юрий Гагарин през 1961 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Левитан е роден във Владимир, син на шивач и домакиня. В началото на 30-те години на XX век той пътува до Москва с надеждата да стане актьор, но е отхвърлен поради провинциалния си характер. Но той получава работа в московска радиостанция заради характерния си дълбок глас. След като чува предаването му през януари 1934 г., Йосиф Сталин се обажда в радиостанцията и настоява Левитан да чете съобщенията му от сега нататък. Следователно Левитан става не само личен говорител на Сталин, но и водеща съветска радиоличност.[1]
След германската инвазия през 1941 г. Левитан е евакуиран в Екатеринбург, тъй като московските радиостанции са демонтирани, за да се избегнат германските бомбардировки. По това време той живее на тайно място поради значението си като водеща радиоличност в нацията. През март 1943 г. той е транспортиран тайно в Самара, където заседава Съветският радиокомитет. Въпреки разстоянието до Москва през годините, репортажите му винаги започват със запазената му марка „Внимание, говори Москва!“ (на руски: Внимание, говорит Москва). Левитан прави около 2000 радиорепортажа по време на войната и много от тях не са записани до 1950 г., когато той ги възпроизвежда в студиото за архивни цели.
След войната Левитан отразява събитията на Червения площад и държавни изявления. Между 1978 и 1983 г. той обявява годишната минута мълчание в чест на Деня на победата в Съветския съюз. През 1980 г. е удостоен със званието Народен артист на СССР. Умира от инфаркт през 1983 г. по време на среща на ветерани от Битката при Курската дъга и е погребан в известното Новодевическо гробище в Москва.[1]
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Попитали Сталин кога ще свърши войната, а той отговорил: „Когато каже Левитан!“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мариянска, Еми. Гласът, който вбесявал Хитлер // impressio.dir.bg, 3 август 2019. Посетен на 23 юни 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juri Borissowitsch Lewitan в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
