Юлия Гурковска
| Юлия Гурковска | |
| българска мореплавателка и общественичка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 4 декември 2001 г.
|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Съпруг | Дончо Папазов |
Юлия Григорова Гурковска, по съпруг Папазова (1972 – 1989), е известна българска мореплавателка и общественичка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в София на 7 юни 1945 година. Дъщеря е на Григор Гурковски – секретар на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков, арестуван след 9 септември 1944 г. и прекарал 11 години в лагер за политзатворници.
Завършва Държавната консерватория през 1968 г.[1] От 1969 г. работи като звукорежисьорка в Студията за научнопопулярни филми „Време“ в продължение на 22 години.[1] Омъжва се за Дончо Папазов през есента на 1972 година.
Двамата пресичат Черно море от Варна до Сочи със спасителна лодка в рамките на експедицията „Планктон“. Пак заедно, със спасителна лодка с ветроходно платно, пресичат Тихия океан от Лима, Перу до Сува, Фиджи през 1976 г. Съпрузите поставят двоен световен рекорд – прекарват повече от всички в света на борда на спасителна лодка (191 дни), като преплават най-голямо разстояние (14 000 морски мили).
През 1978 година на двумачтовата яхта „Тивия“ на Българската национална телевизия съпрузите с дъщеря им Яна (на 5 години), телевизионният журналист и пътешественик Симеон Идакиев и колегите му от БНТ Борис Сирийски, Румен Костов, Петър Андонов[2] извършват плаване около Европа (5000 морски мили). С. Идакиев е автор на книгата „С яхта около Европа“ и телевизионните серии, заснети по време на плаването от него и екипа на БНТ.
През 1979 – 1981 г. съпрузите и 7-годишната им дъщеря Яна извършват околосветско плаване на яхта „Тивия“ по маршрута Созопол – Средиземно море – Гибралтар – Панама – Торесов проток – нос Добра надежда – Бразилия – Гибралтар – Созопол, като преплават 42 000 морски мили за 777 дни.
Юлия се развежда с Дончо Папазов през 1990 г.
Член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
Участва в дисидентското движение в България като член на Обществения комитет за екологична защита на Русе, на Клуба за гласност и преустройство[1] и на Комитета за национално помирение.
Президентът Желю Желев я назначава за началник на кабинета си (1992 – 1996). След това е член на Управителния съвет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София (1996 – 2001).[1]
Умира от рак на 4 декември 2001 г.[3]
Центърът за либерални стратегии от 2002 година провежда ежегодни мемориални лекции „Джу“ в памет на Юлия Гурковска.[4] За Юлия Гурковска е документалният филм „Джу или изкуството да живееш“ (2006), реж. Здравко Драгнев, сц. Детелина Барутчиева.[5]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. Юлия Гурковска е удостоена с орден „Народна република България“, I степен[6].
През 2016 г. с указ на президента Росен Плевнелиев в Антарктика е наименуван залив на нейно име.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Яна Папазова, С Яна около света – 30 години по-късно, e-vestnik.bg, 9 юни 2011
- „Джу или изкуството да живееш“ (2006) // youtube.com. Посетен на 31 януари 2024.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Юлия Гурковска Архив на оригинала от 2017-10-26 в Wayback Machine. на страницата Екип на ЦЛС
- ↑ С яхта Тивия около Европа, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305033517/http://www.donchopapazov.bg/index.php?option=com_content&view=section&layout=blog&id=18&Itemid=24, посетен на 4 септември 2014
- ↑ Почина Юлия Гурковска, geology.bas.bg.
- ↑ Мемориални лекции ДЖУ, архив на оригинала от 24 май 2017, https://web.archive.org/web/20170524093356/http://www.cls-sofia.org/bg/memorial-lectures-dju.html, посетен на 31 август 2014
- ↑ Джу или изкуството да живееш // БНТ, Посетен на 2024-02-14.
- ↑ Указ № 294 от 28 февруари 1977 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 18 март 1977 г.
|
